Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Кисело зеле, готово за 4 дни. Рецептата, която издържа цяла зима
  • Новини

Кисело зеле, готово за 4 дни. Рецептата, която издържа цяла зима

Иван Димитров Пешев октомври 9, 2023
fsdghfgjytretrt.png

Ще ви споделим рецептата за най-бързото кисело зеле, което само след 4 дни е готово за консумация. То се приготвя наистина лесно и сме сигурни, че всяка домакиня би се справила със задачата, дори и онези, които са прохождащи в кулинарията. 

Как да си приготвите кисело зеле само за 4 дни?

Ще споменем, че крайният резултат на това зеле е равен на най-сложните бабини туршии, изискващи майсторлък.

Ето и какви продукти са ви необходими за 1 трилитрв буркан: 

• 3 кг зеле;

• 200 гр. моркови;

• 10 цели червени чушки; 

• Няколко листа дафинов лист;

• Сол;

• Хвойна на зърна.

Начин на приготвяне:

Кочанът и наранените листа се отстраняват от зелето. На колкото по-тънки ивички го нарежете, толкова по-добре. Така по-бързо ще ферментира и ще е готово за консумация.

Когато нарежете зелето, посолете го и го притискайте с ръце, за да може сокът да се отдели от него.

Морковите се рендосват на тънки ивички и се добавят към зелето. Поръсва се още малко сол.

Почистеният предварително буркан се пълни със зеленчуковата смес. Когато стигнете до половината, не забравяйте да притиснете с дървена лъжица и по стените на буркана да сложите дафиновия лист. След това допълнете със зеле, а накрая долейте със сока от него.

В тази рецепта може да се добавят червени чушки и зърна хвойна, но може и да не ги добавяте – сами решавате.

Накрая поставете капачка, без да я затягате. Бурканът се слага в чиния и се оставя така за няколко дни. Докато тече процесът на ферментация, всеки ден зелето се боде с дървен шиш, за да може въглеродният диоксид да излезе от него.

След 4 дни опитайте зелето и ако ви се струва достатъчно кисело, съхранявайте го в хладилник, мазе или друго тъмно и прохладно място.

Това кисело зеле е най-лесно и най-сполучливо. Трябва да го опитате!

Continue Reading

Previous: Гадателят на Алексей Петров – Даниел Делчев: Васил Божков да се пази от
Next: Извънредно! Силно земетресение разлюля няколко европейски държави

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.