Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Клиент на мобилен оператор прекрати предсрочно договора си, получи заплашителен есемес
  • Новини

Клиент на мобилен оператор прекрати предсрочно договора си, получи заплашителен есемес

Иван Димитров Пешев февруари 18, 2024
sdfvdsfvdhdfgjgfjhg.png

Омбудсманът на Пловдив Борислав Стаматов представи своя отчет на дейността си като обществен посредник на територията
на община Пловдив през изминалата 2023 година. Ето един от най-интересните казуси,
постъпили в институцията:

 

„Бивш абонат на мобилен оператор изказа своите притеснения за това, че след като
е преподписал своя договор, който включва няколко абонамента, след около 2 месеца
операторът самоволно е променил месечната такса на всички телефони с по няколко
лева в повече.

 

Афектиран от това, той е решил да прекрати предсрочно договора си и да сключи
нов с друг оператор, който предлага много по-добри условия. Разбира се, за тези
си действия му е начислена наказателна такса. Считайки, че тази такса може да
бъде разсрочена във времето, без това да е договорено, той започва да внася само
по 20 лева на месец за погасяването й.

 

След около година и половина операторът решава, че това не е в негов интерес
и е изпратил предупредителен есемес, с който гражданинът бива подканен да заплати
остатъка от цялото си задължение, иначе той ще бъде даден на съд и ЧСИ.

 

Изплашен от съдържанието на sms-а, гражданинът заплаща цялата сума наведнъж,
но е поискал да му се издаде някакъв документ, с който да се отрази липсата на
задължения. За него не беше ясно точно от кого е получен въпросният sms – от оператора,
от коректорската фирма или от ЧСИ. Той ни предостави и кореспонденция по електронна
поща, която е водил с оператора. Изпитваше сериозно съмнение, че въпреки че в
пряк текст в пощата си той е получил информация, че задължението е погасено напълно,
се допускаше вероятността дългът да е продаден на коректорска фирма.

 

По този начин той наистина нямаше да има задължения към оператора, но тогава
би могъл да има такъв към събирач на дългове. Нашето първоначално проучване достигна
до информацията, че номерът, от който е получен есемесът, представлява споделен
кратък номер, от който се изпращат кратки безплатни съобщения, доста често с рекламна
цел.

 

Според нас беше ясно, че задължението беше заплатено напълно, но за сигурност
на гражданина чрез официално писмо ще поискаме потвърждение от съответния оператор,
нещо, което тепърва предстои, защото писменият сигнал пристигна при нас в края
на 2023 година, а гражданинът успя да дойде при нас, за да изложи случая лично,
на което той особено държеше, в края на месец януари 2024 г.“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: На 51 години си отиде голям български ресторантьор и спонсор на футбола
Next: Как да подрежете мушкатото през МАРТ, за да цъфти богато и с обилни цветове

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.