Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Кметът на Варна Портних: Очаквам да ме арестуват
  • Новини

Кметът на Варна Портних: Очаквам да ме арестуват

Иван Димитров Пешев септември 1, 2023
hgdfhfhewrwe.png

Предполагам, че ще ми бъде повдигнато обвинение и евентуално може да ме арестуват. Такава бомба хвърли днес кметът на Варна Иван Портних, предаде репортер на Varna24.bg.

Всичко започна в 12.50 часа днес, когато на електронните пощи на медиите в града се получи покана от Община Варна, в която пише: Колеги, днес, 01.09. от 14 ч. ще се проведе брифинг на кмета по повод съмнения за политическа манипулация и активно мероприятие преди местните избори. Място: зала „Варна“, Община Варна.

В уречения час кметът Иван Портних влезе в залата е обяви, че е налице груба политическа манипулация и активно мероприятие, отнасящо се до рибарско пристанище Карантината.

Той обясни, че по Опис №193 от 2021 г. на Европрокуратурата има заведена преписка. Съобщи, че лице, на име Теодора Георгиева, представяща се от Европрокуратурата проверява проекта. Обаче прокурорът по този опис е с име Михаела Райдовска.

Дали Теодора Георгиева извършва разследване и на какво правно основание, попита кметът на Варна. Свързана ли е с определени политически кръгове и лица, допълни той въпроса си. Отговор от журналистите, присъствали на брифинга, така и не получи.

За вещо лице по проверката е назначен Йоан Каратерзиян, продължи още кметът Портних. Той припомни, че Каратерзиян е бил кандидат за кмет от ДБ.

Как така е единствения геодезист в България, който може да извърши тази проверка, попита още Портних.

Този човек атакува проекта още от първия ден, допълни кметът на Варна.

Нееднократно съм казвал, че по редица европроекти сме проверявани и винаги сме съдействали, каза Портних.

Той обясни, че Каратерзиян се представя от НПО „Камара на геодезистите в България“. Това е неправителствена организация. Реално съществуващата Камара се разграничи от него още през 2018 година, допълни кметът на Варна.

Търси ли се политически намек преди изборите, попита той. От 2021 година тече преписката за Карантината, но не съм викан. Предполагам, че ще ми бъде повдигнато обвинение и евентуално може да ме арестуват. Това е груб инструментариум, допълни Портних.

Според него няма нищо притеснително по реализацията на проекта за рибарското пристанище Карантината.

Подали сме възражение за отвод на Каратерзиян по този казус. Той нееднократно и в социалните медии, и в медиите пише срещу проекта, обясни още кметът на Варна.

Относно проверките срещу бившия прокурор Владимир Чавдаров, Портних риторично отсече: Няка какво да добавя!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тийнейджър рибар хваща с въдицата си портфейл с пари и документи – намери собственика и ги върна
Next: Възрастна жена спи на открито с цялата си покъщнина в София

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.