Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Кметът на Перник с първи думи след бруталната атака: Мафията е побесняла, следят ме!
  • Новини

Кметът на Перник с първи думи след бруталната атака: Мафията е побесняла, следят ме!

Иван Димитров Пешев октомври 9, 2023
adfgsdfghthtrhtr.png

Целият ми дом е обърнат с краката надолу. Извиках полиция веднага. Не мога да ви кажа подробности, заради разследването. Това каза пред ZaPernik.com кметът на Перник Станислав Владимиров.

Както БЛИЦ съобщи, градоначалникът стана жертва на взлом.

За обира Владимиров научил днес около обяд. „Прибрах се днес, неделя, около обяд, със семейството ми от роднини, където прекарахме предишната вечер. Детето ми бутна вратата на дома, в който живеем и тя се отвори. Беше отключена. Преди това забелязах, че входната врата на блока, която се заключва с чип беше с разбита ключалка.

Целият е обърнат с краката надолу. Извиках полиция веднага. Не мога да ви кажа подробности, заради разследването.

200 лева са взети и гривна от сватбата. Аз в дома си не държа нито пари, нито ценни неща. Домът ни е малък – хол, кухня и спалня, живеем в голям блок, където съм живял целия си живот, имаме детски играчки, а не скъпи вещи у дома“, разказа той.

„Очевидно е, че са ме следили“, добави той.

На въпрос има ли врагове и намира ли връзка между нападението и предстоящите избори, той заяви: „Врагове всички виждат, че имам – както политически, така и икономически. Очевидно мафията на Перник е побесняла. Не знам какво са се опитвали да намерят у дома. Може би някаква компрометираща информация, пари, ценности, знам ли?

Следят ме. Не мога да кажа, че не ме е страх, но се държа стабилно, даже това ме мотивира още повече. Лошото е, че посегнаха на дома ми, на семейното ми жилище. Това засяга други хора – съпругата, детето ми, роднини, не само мен.

Припомням Ви, че преди месеци домът на мой близък бе запален и автомобилът му в гаража изпепелен“, посочи той.

От думите му стана ясно още, че в района има камери, но са били отрязани преди да се случи взлома. „Ще се разследва кога и как също, не мога да давам повече подробности за това“, посочи той.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Радост за пенсионерите днес, вижте защо
Next: Реши се съдбата на Pycката църква, миряните ликуват

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.