Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Кмет на село дава по 4000 лева и дом за 80лв. на месец, ако се преместим да живеем там
  • Новини

Кмет на село дава по 4000 лева и дом за 80лв. на месец, ако се преместим да живеем там

Иван Димитров Пешев август 31, 2022
kmetnatnaseloeoe.jpg

Бормида е спокойно селце в Италия, което планира да плаща по 2 хиляди евро на всеки новодомец, който се премести там. За неможещите да си купят жилище, ще бъде осигурявано такова за само 40 евро на месец, предават от Дейли мейл.

Идеята е на кмета Даниеле Галионо, за да се пребори с обезлюдяването на селото, тъй като то е застрашено от заличаване. Проблемите идват от това, че то не е туристическа атракция.
Намира се в планински регион, който е трудно достъпен. Най-близкият град е Генуа, на 50 мили, което всъщност не е толкова близо.

Към момента населението е от 394 души. Кметът популяризира предложението във Фейсбук. Отзивите на потребителите са уникални проектът почти сигурно ще има прогрес и ще доведе нови хора у селото.

За да влезе в сила проекта, той трябва да бъде одобрен от общината.

Не изпускай тези оферти:

Безплатни къщи може би звучи като измама. Япония обаче има необичаен имотен проблем: има повече домове, отколкото хора, които да живеят в тях. През 2013 година държавата има 61 милиона къщи и 52 милиона домакинства.

И ситуацията само ще се влошава.

Населението на Япония се предвижда да намалее от 127 милиона на 88 милиона до 2065 година. Младите напускат провинция, за да работят в големите градове, пише chr.bg. Резултатът е опустели къщи, известни като „акия“.До 2040 година се очаква почти 900 градове и села из Япония да не съществуват повече.

Окутама е един от тях. В този смисъл раздаването на къщи е опит за оцеляване. Градът е на 2 часа с влак от неоновия натоварен център на Токио. През 60-те има населени от около 13000 души, както и солидна дървопреработвателна индустрия. След разрастването на вноса и намаляващото търсене на дървен материал, младите хора вече напускат града и днес населението е около 5200.
Снимка: Chronicle

Държавата също така дава субсидии за ремонт на домовете.За да получите къща обаче трябва да сте под 40-годишен или да сте двойка с дете под 18 години и единия от вас да е под 50 години. Също така трябва да сключите договор, че ще се установите в града за постоянно и ще инвестирате в дома си. Къщата също така идва със символичен (за къща) наем от около 500-600 лева. Ако живеете в нея около 20 години, тя автоматично ще стане ваша. В случай, че постоянно жителство не ви устройва, можете директно да си купите акия за символична сума.

В Окутама има 3000 дома, 400 от които са свободни. Само половината от тях стават за пребиваване, другата половина или са прекалено стари, или са построени на места с риск от свлачища. През правителството прие закон, с който да налага санкции на хората, които оставят къщите си празни и така да ги насърчи или да ги съборят, или да ги обновят.

За сега властите са намерили живущи за 9 къщи. Те идват от места като Ню Йорк и Китай – системата не е валидна единствено за японски граждани. Безплатният дом обаче не е достатъчен за едно семейство да се премести. Самото място трябва да предлага начини за икономическа реализация – работни места, а за чужденците начини, по който да се интегрират с местните японци.

Град Камияма в южна Япония привлече повече хора, отколкото загуби през 2011 година. IT компании отвориха офиси там за хората, които искат да избягат от лудницата на града.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Нов екшън с камикадзе без книжка в Ботевград! Помля патрулка, отприщи се престрелка
Next: Знаците, които подсказват че около вас има зъл човек

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.