Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • КНСБ: Средна заплата – 2 400 лева, а пенсията – 865
  • Новини

КНСБ: Средна заплата – 2 400 лева, а пенсията – 865

Иван Димитров Пешев февруари 21, 2022
knsnbsnb.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

От синдиката предлагат средната заплата да стигне 2400 лв., а минималната – 1200 лв. Работещите бедни, които сега са към 700-800 хил., ще изчезнат и ще се реализира принципът, че трудът вади от капана на бедността.

КНСБ предлага за следващите 4 години ускорен ръст на минималната работна заплата със 17 на сто средногодишно и с 12-13 на сто на средната заплата, предава БТА, цитирани от 24 часа.

Така към 2025 г. няма да има работещи бедни. Средната заплата ще стигне 2400 лв., а минималната – 1200 лв. Това каза президентът на КНСБ Пламен Димитров на среща с кандидат-депутати от политическа партия ГЕРБ, съобщиха от пресцентъра на КНСБ.

Срещата е била съвместно с представители на четирите работодателски организации – АИКБ, БСК, КРИБ и БТПП, които също са изложили своите очаквания за развитието на страната през следващите 4 години.

Тази минимална заплата, поискана от КНСБ, за двама работещи в едно тричленно домакинство, каквото е вече масовото в България, ще покрива издръжката на живота, са изчислили от синдиката. Работещите бедни, които сега са към 700-800 хил., ще изчезнат и ще се реализира принципът, че трудът вади от капана на бедността.

Димитров е припомнил, че допусканията на Конфедерацията, залегнали в разработения Меморандум за социално-икономическо развитие на България през следващите 4 години, са, че икономиката ще върви нагоре и реалният ръст на БВП може да стане 4-5 на сто и през 2025 г. да достигне 150-160 млрд. лв. Парите за социални разходи, без здравеопазване, трябва да станат 30 млрд. лв. към края на мандата, е посочил още Димитров и е напомнил, че КНСБ предлага към 2025 г. средната пенсия да достигне 865 лв., а минималната – около 500 лв., при спазване на основния принцип „принос-права“, който Конфедерацията последователно отстоява.

Според КНСБ е необходима данъчна реформа. Рано или късно до страната ни ще стигне решението за глобален корпоративен данък, прието от страните от Г-7, е изтъкнал още Димитров и е подчертал, че предложението на КНСБ за въвеждане на необлагаем минимум, равен на минималната работната заплата за страната, среща разбирането на работодателите.

Приоритетите на ГЕРБ са били представени от Томислав Дончев, Деница Сачева, Костадин Ангелов, Кирил Ананиев и Лъчезар Борисов.

От ГЕРБ са посочили приоритетите в програмата си по отношение на доходите – достигане на 2000 лв. средна работна заплата и 1000 лв. минимална заплата. Сред тях е и стартовата заплата за лекар да достигне 6 хил. лв., а за медицинска сестра – 4 хил. лв.

Актуализация на бюджета, мерки за българите в чужбина, отпадане на данъка върху лихвите са също сред залегналите приоритети, изложени по време на срещата.

Срещата е поредната от традиционните разговори за бъдещето на страната с представители на политически партии преди предстоящите парламентарни избори на 11 юли. КНСБ вчера се срещна с БСП.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Щастливи родители намериха дъщеря си, изгубена преди 20 години в нощен влак
Next: 15-годишната Ивон Динева има личен гримьор! Пуши наргиле по баровете, Анелия е безсилна да се справи с нея

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.