Бях сигурен, че богатата ми баба ще ми остави голям имот. Вместо това обаче получих необичаен подарък. Какво се случи ще разкажа по-надолу.
Бях на 17 години, когато баба ми се разболя тежко. Никога не съм бил достатъчно близък с нея, за да й кажа, че я обичам толкова много. Съжалявам, че майка ми изобщо не искаше да й помогне, отношенията им се обтегнаха отдавна.
Баба ми беше против брака на нея и баща ми, но баща ми все пак се ожени за майка ми. След няколко години, по ирония на съдбата, баща ми ни напусна. След това майка ми и баба ми спряха да контактуват помежду си.
Болната ми баба имаше нужда от специални грижи. Затова ме попита дали мога да идвам при нея всеки ден, а в замяна ще ми остави сериозно наследство. Реших, че ще помогна с каквото мога.
След университета ходих до баба, готвих, чистих и купувах лекарства. След една година баба ми изобщо не можеше да стане от леглото. Затова й помагах да отиде до тоалетната и да се изкъпе.
Веднъж, докато подреждах, намерих албум с редки марки в един шкаф. Попитах баба ми какво е това. Каза ми, че това е колекцията на дядо ми и мога да я взема. Наистина не можех да откажа, но не посмях да го продам веднага.
Постепенно в живота ми се появиха нови неща: купих си кола, нов телефон и други необходими неща. Майка ми забеляза това и помисли, че крада пари от богатата ми баба. Това обвинение много ме ядоса.
Състоянието на баба ми ставаше все по-зле и по-зле, а аз все повече се притеснявах. Бях много уморен и сега просто исках да получа наследството.
Баба ми почина в съня си през нощта. Когато се прибрах от университет я намерих мъртва. След погребението, се върнах вкъщи да търся наследството си и накрая го намерих под възглавницата.
Заедно с малко пари имаше и писмо: „Завещанието е при нотариуса, ето му номера. Свържете се възможно най-скоро.” Оказа се, че баба ми е оставила всичките си спестявания на сиропиталище, а апартамента на майка ми.
Тя ми остави картина, с бележка на нея, на която пишеше, че ще промени живота ми. В този момент съжалих, че прекарах цели 6 години до леглото й и я гледах. В същия ден захвърлих картината в ъгъла.
Омъжих се, основахме малка компания със съпругата ми и решихме да се преместим в друг град.
Пет години по-късно случайно попаднах на картината, докато подреждах.
Осъзнавайки минала грешка – погледнах картината и си спомних думите на баба ми. Разбрах, че съм сбъркал и реших да я закача на стената като спомен за нея.
Един ден мой приятел беше на гости и обърна внимание на картината. Той ми каза, че е антика и е много скъпа. След експертна оценка се убедих, че подаръкът на баба ми е рядко бижу, което много колекционери търсят. През цялото време си мислех за парите и никога не предполагах, че те може да се крият в една картина.
Дано баба ми прости алчността. Не съм продал картината. Искам винаги да ми напомня за грешката ми пред любимата ми баба.