Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Когато законът те достига: 5 шофьори загубиха колите си след новите правила в Пловдивска област
  • Новини

Когато законът те достига: 5 шофьори загубиха колите си след новите правила в Пловдивска област

Иван Димитров Пешев август 12, 2023
dgfhfgtrrrrr.png

Петима шофьори в област Пловдив са изгорели след въведените промени в Наказателния кодекс, които предвиждат конфискация на автомобилите на лица, шофирали в състояние под влиянието на наркотични вещества или с алкохолна концентрация над 1,2 промила.

Информацията, предоставена от органите на реда пред медия марица.бг, показва, че за последните 24 часа са регистрирани два случая – автомобили са били управлявани от лица с над 1,2 промила алкохол.

Освен това, от последните дни се отбелязват още три случая на конфискация на автомобили.

В резултат, общият брой на отнетите от държавата коли в област Пловдив вече достига пет на брой.

Тези автомобили се съхраняват на съответните районни територии, но липсата на адекватно налично пространство представлява предизвикателство, което предстои да бъде разрешено.

Колите на пияни и дрогирани шофьори на пътя вече се конфискуват в полза на държавата. Тази мярка срещу войната по пътищата влезе в сила с обнародването на промените в Наказателния кодекс. Адвокати обаче очакват много дела и хаос. Според тях отнемането на автомобил може да стане само след решение на съда.

Наказания има както за шофьорите, така и за собствениците на автомобилите. Ако установят, че караме с над 1,2 промила алкохол, колата ни се конфискува. Ако обаче не е на наше име – собственикът трябва да плати пазарната стойност на автомобила.

“Когато е семейна собственост, например, защото когато тази кола ако водача е употребил наркотици или алкохол, ще се отнеме ½ идеална част от тази кола. Съпругата му така ще е съсобственик с държавата. Нейната част няма как да я отнемат. Представете си фирмените автомобили. Работодателят на този шофьор наистина ще му се блокира работата”, дава примери адвокат Ивета Анадолска пред bTV.

По думите ѝ отнемането на автомобила може да стане само след решение на съда. А дотогава той ще бъде спрян от движение.

“Ние предлагаме на всеки парламент от 2 години насам, че е необходимо да се включи друг инструментариум за въздействие върху шофьорите и т.нар. пътно хулиганство, правим аналогия с футболното хулиганство. То през 2009- 2010 г. стигна пик в България, имаше тежки проблеми по стадионите и беше овладяно с много драстични мерки за въздействие – общественополезен труд, задържане до 20 дена в поделенията на МВР, пробация. Тези 3 инструмента могат много бързо да сложат ред в цялата ни транспортна система.” Това заяви в ефира на bTV Radio инженер Богдан Милчев от Института за пътна безопасност. Според позиция на института, промените в Наказателния кодекс с отнемането на автомобили на пияни и дрогирани шофьори няма да има желания резултат и ще създаде законодателен хаос.

“Както съобщавате, че има първи задържани автомобили, така съвсем скоро ще съобщавате медиите, че съдът е пуснал първите и е обявил за противоправно отнемането на автомобилите. Това е така, защото текстовете са, първо, изключително неграмотно написани, те не уреждат всички случаи, има безброй ситуации, когато автомобилът е на двама собственика, различната цена, юристите се произнесоха, но дори това не е големият проблем. Най-големият ни проблем е, че тези текстове и отнемането на автомобила няма по никакъв начин да въздейства върху пътно-транспортния травматизъм. Ще ви върна малко назад – когато същите тези политици, които днес обясняват как така ще се справят с проблема с дрогирани и пияни шофьори, ни предложиха да сваляме номерата за 6 месеца на автомобилите на всички пияни и дрогирани шофьори. И тогава им го обяснихме, че този механизъм няма да работи. И какво се оказва – 5-6 години по-късно шофьорите, които карат пияни и дрогирани, стават все повече. Въпреки, че за 6 месеца те не могат да ползват автомобилите. Ако тази мярка с отнемането на автомобилите работеше и политиците знаеха, че ще работи, те можеха да направят нещо много просто – да сваляме номерата за 5 години, за 6 години, да не можеш да ползваш този автомобил, ако караш пиян или дрогиран. Тогава какво ще го правиш този автомобил, трябва да го съхраняваш, след 5 години той няма да става за автомобил. Но политиците не искат това. Затова казвам – политиците създават законодателен хаос”, каза още инж. Богдан Милчев.

Адвокатски съвети:

Няма да навлизам в подробности на колко нива така предвиденото отнемане на МПС е неправилно, коментира адвокат Силвия Петкова, която има няколко съвета към водачите на МПС:

винаги, когато се съмнявате в показанията на дрегера за алкохол или на теста за наркотици, дайте биологична проба (кръв и урина).

Това трябва да направите независимо колко настойчиво полицаите Ви убеждават да не давате такава проба (ще стане по – лошо, ако дадете; всичко ще свърши по – бързо, ако не дадете и др. под. – това са полицейски трикове; биологичната проба е Ваше право).

особено важно при положителен тест за наркотици, когато не сте употребили или сте употребили дълго време преди да шофирате: НЕ подписвайте протокол за доброволно предаване на автомобила си. Полицейските служители масово ще се опитат да Ви убедят как имате задължение да го направите или пък, че така за Вас ще бъде по – добре.

Няма такова нещо. Отнемането на МПС е мярка, която се прилага с присъдата и не следва да се прилага предварително. Ако желаят да Ви го отнемат на място, това трябва да стане с протокол за изземване.

❗ ВАЖНО! Ако подпишете протокол за доброволно предаване на автомобила си и след няколко месеца биологичната Ви проба се окаже отрицателна, няма да се активира правото Ви на обезщетение за оставането без автомобил. Това е така, тъй като обезщетение се дължи за вредите, настъпили от незаконни актове на полицията. Когато сте предали автомобила си доброволно, не е налице незаконен акт, дори и когато сте били подведени да го направите.

И пак да повторя:

1/ задължително давайте биологична проба;

2/ не подписвайте протоколи за доброволно предаване на автомобили.”, написа адвокат Петкова.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ще стане страшно! Цалапица се мести в София. Народът окупира Съдебната палата
Next: Мухите и комарите бягат от тях като дявол от тамян! 2 изпитани народни средства

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Арестуваният охранител от НСО Мартин Варадинов пред цяла България: Изпълних дълга си по закон!
  • Пуснаха непоказвано видео от друг ъгъл със Соня Колтуклиева
  • Учителката на Колтуклиева в занаята: Сценката е смешна! Сонче, и ти остаря, смени обувките
  • Проговори гардът, блъснал Соня Колтуклиева: Мартин Виденов призна за заповед отгоре!
  • Натали Трифонова показа с видео как минава един обичаен ден със сина й Арън
  • Такъв пост публикува на страницата си във Фейсбук Евгени Минчев ден след като журналистката Соня Колтуклиева
  • Колтуклиева от болницата: Винаги така съм постъпвала с политиците, искам отговори
  • Военно-окръжният съд в София пусна на свобода 37-годишния офицер от НСО Мартин Варадинов, който бе задържан и обвинен за нанесена средна телесна повреда на журналистката Соня Колтуклиева.
  • Сърцераздирателно! Соня Колтуклиева умряла от притеснение за дъщеря си в САЩ, която била бременна
  • Дани Петканов избухна след освобождаването на убиеца на Милен Цветков

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • ИЗВЪНРЕДНО! Застреляха бизнесменът Слави Бинев
  • Радев скочи срещу Брюксел: Не е време за аматьори
  • Шефката на Лидл показа нагледно как самата държава надува цените в България с ДДС-то на храните, за да печели
  • Извънредно! Освободиха Кристиан Николов, който помете Милен Цветков
  • Извънредно! ГДБОП нахлу в дома на един от най-близките до Пеевски кметове! Обръщат го наопаки
  • Напрежението ескалира! Цялото ДПС тръгна към Белица, Почерня от полиция 😱
  • Спецакция в голям български град! Десетки са натръшкани 😱
  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.