Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Когато носите това нещо наопаки, злините и магиите ще се върнат при този, който ги е предизвикал
  • Новини

Когато носите това нещо наопаки, злините и магиите ще се върнат при този, който ги е предизвикал

Иван Димитров Пешев декември 23, 2023
asdsdfgdfgfdghfgh.png

Вярно ли е, че злото се връща при тези, които са го изпратили? Можете да мислите за това дълго време, защото със сигурност не можете да разберете цялата истина. Хората не винаги си пожелават лоши неща. Но понякога има много трудни ситуации. Когато подъл човек се окаже роднина или близък човек. Но как можете да се предпазите от негативната енергия?

ЗЛОТО СЕ ЗАВРЪЩА

Такава манипулация е насочена към изчистване на тялото ви от възможното влияние на негативната енергия. Трудно е да се знае какво и кога е направено, за да се развали живота на човек. Но усещането, че нещо се обърка, разбира се, ще бъде. И работата не върви, и в семейството има кавги. Ако се разпознавате в такова описание, опитайте се да изпълните следния ритуал .

Дрехи наопаки

За да извършите този ритуал, трябва да закупите нови чорапи . За какво? Защото след ритуала чорапите ще трябва да се изхвърлят. Те са тези, които поемат основната тежест. В крайна сметка негативът, изпратен на човек, ще се концентрира върху неговите чорапи и обувки. Не напразно казват, че за да разбереш по-добре човек, трябва да ходиш на негово място.

Обуйте чисти чорапи сутрин и се разхождайте с тях до 12:00 часа. След това чорапите трябва да се обърнат наопаки и да стоят така цял следобед. Веднага щом слънцето залезе, можете да събуете чорапите си, внимателно да ги опаковате в торба и да ги подготвите за изхвърляне . По-добре е да направите всичко това насаме със себе си.

Кажете тези думи: „Както доброто се възнаграждава с добро, така и злото се връща към този, който го е предизвикал. “ Сега можете да отидете до кофата за боклук и да изхвърлите такива чорапи. Не се препоръчва повторното им използване. И не е необходимо да купувате нещо висококачествено или твърде скъпо. Най-обикновените и достъпни чорапи ще се поберат.

Тайни дела

Такъв ритуал не е обвързан с лунния цикъл. Може да се направи по всяко време, когато имате нужда. Ако човек се чувства зле, препоръчваме ви да опитате този енергиен лайфхак . Но, например, утре ще има пълнолуние. Вълче пълнолуние , както още го наричат.

Това събитие трябва да носи положителна енергия , така че можете да извършите такъв ритуал утре или вдругиден. Когато силата на пълнолунието е все още осезаема. Важно е само да се освободите напълно от негатива от себе си веднага щом изхвърлите използваните чорапи. Само не помнете, че лошата енергия може да ви повлияе. Процесът на завръщане на злото вече е започнал. Ще се върне при собственика си, без да достигне крайната си цел.

Злото се завръща: Тайната на дрехите, обърнати навътре

Може би тайната зад използването на чорапи за отблъскване на негативизма не е толкова мистериозна. Нашите предци искрено са вярвали, че дрехите, облечени набързо отзад напред или отвътре, имат специално значение. Чорапите наобратно обещават бързо благополучие. Иска ми се да вярвам, че това ще бъде така.

Интересен факт е случайно носеното бельо наопаки. За дамите такъв забавен момент може да донесе късмет. Докато мъжът рискува да се скара с някой от близкото си обкръжение. Пуловер, носен по някакъв начин в старите времена, може да се счита за сигнал за бъдеща битка или сериозна конфронтация.

Сега всичко се възприема много по-лесно. Ако случайно облечете дрехи по някакъв начин погрешно, тогава можете просто да въздъхнете или да се смеете. Как да разберете дали имате нужда от почивка или пълна почивка ? Във всеки случай ви желаем добро, мир, просперитет и положително. Нека злото отиде в своето блато и да навреди на хората възможно най-малко.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Голяма верига пропищя: Идва дефицит на стоки в магазините
Next: Жена забрави портмоне със 7 хиляди лева на касата на Лидл: Камерите показаха кой ги сви

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.