Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Когато някой ви урочаса, просто кажете тези думи и всичко ще бъде наред
  • Новини

Когато някой ви урочаса, просто кажете тези думи и всичко ще бъде наред

Иван Димитров Пешев януари 12, 2024
sdfufsghfdbfgbfgbgf.png

Думите могат да бъдат скритото оръжие против уроки. Преди известно време ме посети млада дама с характерни оплаквания – главоболие, общо физическо неразположение, чувство на тежест в областта на слънчевия сплит. Тя твърдеше, че причината е от колежката зад нея. Имала зли сини очи и в цялата фирма се говорело, че урочасва. Момичето търсеше помощ от мен, след като беше опитала всички известни й средства, за да се справи сама с проблема. Беше гасила кибритени клечки във вода, беше си мила лицето с вода, прекарана през метла, повтаряла си разни заклинания на ум и какво ли още не, но нищо не помагало. Сигурно ще си кажете: „Как е възможно с поглед да се причини вреда на друг човек? Реалистично ли е това, или е плод на въображението на по-наивните?”.

Практиката ми показва, че урочасването е едно от често срещаните енергийни натоварвания, но за щастие имаме и много видове защити под ръка. Впечатляващо е, че явлението съществува преди възникване на писмеността. Още древните халдейци и египтяни са страдали от него. Справката сочи, че урочасването се споменава в някои текстове на вавилонци и египтяни, датирани около 3100 година преди Христа. По-късно откриваме свидетелства при древните елини и римляните.

 

Известно е, че онова, което кара човека съзнателно или не да причинява урочасване, е завистта.
Например, в английска версия на Библията е подменен пасажа от Притчи Соломонови 23:6, който казва: „Не яж хляб у завистлив човек…” и „Не яж хляба на такъв човек, който урочасва”. В обществата, където това вярване е дълбоко вкоренено, една възхита или удивление, най-вече от чужд, се интерпретира като заплаха за урочасване.

„Ефектът” от урочасването може да се изрази по хиляди начини, от обикновена мигрена и умора до тежко заболяване, което може да доведе потърпевшия и до най-лошото. От урочасване могат да бъдат засегнати не само хората. Също така биха могли да пострадат животните, добрата реколта, както и да се причинят инциденти, финансови и любовни провали.

Тази власт, както казват Х. Крамър и Я. Спрингър в книгата си Malleus Maleficarum („Лошата злонамереност” – пр.а., творбата осъжда бруталността на Св. Инквизиция при разпитите), произлиза директно от Сатаната, който с ранга си на паднал ангел може да прави чудеса и да делегира известна дарба на своите слуги.

Срещу урочасването има хиляди практики, заклинания, амулети, жестове и други защити.
Любопитно е да се знае, че една от най-популярните защити в средиземноморските страни е била свит юмрук със стърчащи нагоре показалец и кутре. Жест, по-скоро изобразяващ Рогатия, и също така жест, който днес е задължителен за хардрок изпълнителите и техните почитатели.

Най-често на уроки стават жертва младоженците и пеленачетата. На изток жените, които се отправят към своята сватба се пазят с изключително усърдие. Някой биват дегизирани от родителите до неузнаваемост, с цел да заблудят завистниците, други се обличат в широки одежди и покриват главата и лицето си. Този обичай се практикува до днес при всички народи и вярвания.

При малките, особено некръстените, съществува известна опасност да бъдат урочасани. На тях се връзва червен конец на ръката, понякога с мънисто.

Ето и още някои популярни мерки за защита срещу урочасване:
– скилидки чесън в джоба;

– закована подкова над входната врата;

– обличане на дреха или чорап наопаки;

– измиване на лицето с вода;

– произнасяне на някакви специални думи, „молитви”.

Религиите не остават безразлични към урочасването.
В християнските практики на урочасаните се четат молитви, дава се светена вода за пиене и ръсене. Мюсюлманите също имат ритуали за прогонване на злото, а и на всички е известно онова „турско око”, което се използва за защита.

В Средновековието в Европа се вярвало, че най-добрият лек срещу урочасването е човешка слюнка. Неудобната част на това решение е, че трябва някой да се изплюе три пъти в лицето на жертвата или на земята пред него. От там и до днес остава емблематичният у нас израз „Пу, да не са ти уроки” и практиката да се имитира заплюване винаги след като си се радвал на дете, например.

Според скептиците, уроките, дори и да съществуват, застрашават само и единствено хората, вярващи в тях. Истината е, че тези въздействия причиняват вреди на индивиди с перманентно по-слаби енергийни защити, като некръстените деца например, или по-чувствителни и по-емоционални натури, също така на лица, които са в момент на занижена енергийната защита. Такива са влюбените или хора, изпитващи радост и щастие. Ето защо има практика за известна предпазливост – да се пази в тайна новата придобивка или успех.

В заключение ще кажа, че съм скептична към всички изброени защити, с изключение на светената вода.
Може би, защото при мен, като експерт, търсят помощ патологичните случаи, хората, на които нищо не е помогнало, може би, защото злото се е модернизирало и е станало устойчиво на известните мерки. Едно е ясно – когато усетите признаците на урочасване и обичайното не помага, време е да потърсите специалист, преди да е станало късно.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Зодията, за която Февруари ще е като шестица от тотото
Next: Напусна ни pyски актьор, с когото израснаха поколения българи

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.