Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Когато победителката в конкурса за красота свали грима си, съдиите паднаха от изненада
  • Новини

Когато победителката в конкурса за красота свали грима си, съдиите паднаха от изненада

Иван Димитров Пешев август 15, 2022
koknsunsurs.jpg

 

Съвременното общество ни налага ценности, които понякога са спорни – в стремежа си да се движим по модния гребен, понякога сляпо подражаваме на налаганите ни тенденции, вместо да търсим и да изразим себе си. Тази история е ярко доказателство за това, че нещо в обществото ни може би не е наред:

Илая Дягилев от Казахстан е на 22 години. Той е модел, участва във фотосесии и излиза на подиума. Но преди няколко месеца той и негови приятели започнали необичаен спор, който накара целия свят да говори за него. Именно за него ще ви разкажем днес …

 

Младият мъж искал да докаже на приятелите си, че съвременната масова мода превръща момичетата в еднотипни, празни личности. И за да потвърди истинността на думите си, Илая решил да вземе участие в един от конкурсите за красота , преоблечен като момиче .

В крайна сметка Илая стигнал до самия финал на Miss Virtual Kazakhstan, което му позволило да спечели спора.

 

Запознайте се – това е Арина Алиева, която веднага спечели интернет аудиторията на конкурса за красота. Сред повече от 4000 кандидатки според резултатите от гласуването тази красавица беше сред най-добрите. Но никой дори и не подозираше, че под умелия грим и перука се крие мъж!

 

 

Но титлата за красота не била нужна на Илая. Ето защо, отивайки на финала, той признал всичко и друго момиче спечелило на негово място.

 

 

– Самият аз винаги съм защитавал естествената красота. Сега можете сами да видите, че много момичета са от един и същи тип, всяка е боядисана еднакво, обличат се еднакво и смятат, че ако следват тенденциите, значи са красиви. Не мисля така! – казва Илая.

Обобщавайки експеримента, мъжът заключил: „Бях приятно изненадан, че мнозина подкрепиха моето действие. Не призовавам никого да лъже или да се преоблича като жена, искам да насоча вниманието на обществото към факта, че не е важен еднаквият стандарт, а естествеността и индивидуалността на всеки човек са необходими. Красиво и модерно не е това, което се показва някъде, а това, което е подходящо за вас.

 

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: На АМ Тракия е ад! Шофьори са в капан, чужди автомобили яко газят закона
Next: Македония призна: Цар Самуил е владетел на Българското царство

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.