Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Когато чуха боботенето от небето жителите на Петрич не подозираха какъв ад ще се изсипе, чак изкърти улиците
  • Новини

Когато чуха боботенето от небето жителите на Петрич не подозираха какъв ад ще се изсипе, чак изкърти улиците

Иван Димитров Пешев септември 6, 2022
etpetierieich.jpg

Пороен дъжд създаде сериозни проблеми и в Петрич. На места в града има отнесен асфалт и движението на автомобилите е затруднено. Най-засегнати са 3 улици в града, съобщават от общината.

„Улица „Пирин“ е в най-усложнена ситуация. Асфалтът е отнесен на няколко места, преминаването през тях е невъзможно. Техника работи на място за отстраняване на проблемите и възстановяване на движението”, съобщават от общината. И предупреждават водачите да шофират с повишено внимание по улицата.

Машини от рано сутринта са и на ул. „Кирил и Методий” в град Петрич. Асфалтът там е затрупан от кал. Движението е затворено, работи се на проблемната точка, казват още от община Петрич.

Проблеми има и заради изкопните дейности по подмяна на водопровода на ул. „Княз Борис I“. Служители на Община Петрич са на засегнатите от дъжда улици в града. Описват се щетите, се казва в съобщението.

Не изпускай тези оферти:

Още за наводненията:

Проф. Тодор Кантарджиев предупреди, че след наводненията в община Карлово има опасност от инфекции и трябва да се вземат мерки за дезинфекция.

След водния ад: Започва отстраняването на щетите в Карловско

„В стихийни води има голяма опасност от някои инфекции, да се преценява – ако тези води са смесени с фекални, от ферми или от канализацията на населените места, трябва да се вземат мерки за дезинфекция. Трябва много да се внимава за възникване на хепатит А, като по места трябват мерки за ваксинация“, допълни още той, цитиран от БНТ.

Радев: Материалните щети след наводнението са големи

По думите на Кантарджиев всички, които са в контакт с придошлите води, трябва да са внимателни при нараняване на целостта на кожата. Задължително е необходима дезинфекция при нараняване, защото може да стане инфекция, допълни той.

Цялостно трябва да се погледне проблемът, защото след такива наводнения случаите на неконтролируемо замърсяване на питейните води са много опасни. Колегите от РЗИ ще си изпълнят по най добрия начин задълженията, за да нямаме допълнително болни, посочи проф. Тодор Кантарджиев.

Каква е ситуацията в Карловско след пороя

Той каза, че се изисква дезинфекция на улици, къщи, особено помещения, в които се съхраняват храни. Много внимателно трябва да се прецени всяко едно място и хората да се консултират с органите на РЗИ, допълни експертът.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Кaзвaт, чe пиeнeтo нa вoдa c лимoн cутpин e дoбpo зa вac. Етo кaквo нe ви кaзвaт
Next: Точно в 7:45 часа българско време: Нова касапница със седем загинали! Влак помля с мощна скорост претъпкан бус

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.