“Септември ще бъде май. Човешкия живот ще бъде един безконечен възход – нагоре! нагоре! Земята ще бъде рай – ще бъде!“ Авторът на тези стихове е известен с високото си образование, публицистична дейност, поетичен талант, активна гражданска позиция, участие на бойното поле и … стъкленото си око. Ранни години
Георги Касабов Милев е роден на 15 януари 1895 г. в Раднево в учителско семейство. Семейството му се мести в Стара Загора, където бащата отваря книжарница и основава издателство. Още от дете Георги проявява интерес към литературата и рисуването.
Когато е едва 12-годишен, в детското вестниче “Славейче” е отпечатано първото му стихотворение. Като ученик в Старозагорската гимназия издава ръкописни вестници, съставя сборници, които сам илюстрира. Подписва са с имената Гео Милев, Гео Касабов, Гео Милич.
По същото време превежда от руски стихове на Пушкин, Лермонтов, Некрасов. Учи романска филология в Софийския университет. Образование и публицистична дейност Продължава образованието си в Лайпциг, където слуша лекции по философия и театрално изкуство. През юли 1914 г. заминава за Лондон, където се запознава с английската литература и изучава английски език.
Връща се в Германия, където е обвинен като английски шпионин и арестуван в Хамбург. Поради липса на доказателства е освободен, но отново се прибира в България. Отпечатва в ограничен тираж литературни листове за Ницше, Ст. Маларме, П. Верлен, които съдържат преведени от Гео Милев стихове. Всеки един лист е посветен на някого от младите поети-символисти – Николай Лилиев, Димчо Дебелянов, Теодор Траянов.
На бойното поле През 1916 г. е призован да отслужи военната си повинност в ШЗО в Княжево, откъдето е изпратен в 34-ти троянски полк, който е на позиция при Дойран срещу англичани и италианци. Назначен е за командир на разузнавателния апарат в града. На 29 април 1917 г. неговият пост е открит от англичаните и е подложен на артилерийски огън. Гео Милев е тежко ранен в черепа и загубва дясното си око. През 1918 г. заминава със съпругата си в Берлин, където е опериран. “Септември”
В Берлин Гео Милев се запознава с новите явления в немската литература, свързва се с немски писатели и художници. След като се завръща в София, издава списание “Везни”, което се превръща в издание на символизма и експресионизма в България.
Под влияние на обществено-политическите промени в България през 1923 г. възгледите му еволюират. Авторът преживява ужаса на Септемврийското въстание. Начело на бунта застава Българската комунистическа партия – крайни социалисти, които на места действат с борчески ръководители и дейци на Българския земеделски народен съюз. Въстанието е удавено в кръв. След потушаването му, част от правителствените войски и чети на ВМРО извършват изстъпления срещу мирното население във въстаналите райони.
Избити са хиляди комунисти и земеделци, дори и такива, които не са участвали във въстанието. През януари 1924 г. в сп. “Пламък” излиза поемата му “Септември”, заради която книжката е конфискувана. Гео Милев е даден под съд, а списанието е забранено. Съд и безследно изчезване
През 1925 г. Гео Милев е осъден на 1 година тъмничен затвор, глоба от 20 000 лв и лишаване от граждански и политически права за 2 години. Той обжалва делото пред Апелационния съд, но на 15 май е арестуван от полицията и изчезва безследно. Останките му са открити през 50-те години на миналия век в масов гроб край Илиянци, София. Разпознат е по стъкленото око, поставено му по време на операциите в Германия.
Белезите от насилие, както и показанията на ген. Иван Вълков пред съда през 1954 г. доказват, че Гео Милев е бил брутално удушен с тел. Макар да умира само на 30 години, Гео Милев оставя трайна следа в историческата и литературна памет. Активната му публицистична дейност съдейства за развитието на модернизма, на българския периодичен печат и за цялостно одухотворяване на съвременния българин.
Литературното му дело е продължено от дъщеря му – прочутата детска писателка Леда Милева.
Не изпускай тези невероятно изгодни оферти: