Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Кой войвода превръща българите в господари в Родопите?
  • Новини

Кой войвода превръща българите в господари в Родопите?

Иван Димитров Пешев март 20, 2024
voevoododaskdsa.png

Днес ще споделим историята на един изключителен български войвода. Той успешно отблъсква нападенията на османските големци и защитава българите в Родопите и Одринско. Според песен, посветена на него, той превръща „турците в рая, а българите в господари“ в Родопите. Говорим за Ангел Кариотов, по-известен като Ангел войвода.

Кой е Ангел войвода Ангел Кариотов е роден през 1812 година в село Козлук, в Пловдивска област. Съществуват няколко версии за начина, по който се превърна в хайдутин. Най-известната от тях е свързана с неговата сестра. Младият Ангел се занимавал с овцевъдство.

Турците редовно идвали при него и вземали от овцете му. Той дълго време търпял, докато един път не нападнали неговата сестра. Това преляло чашата на търпението и Ангел Кариотов решава да се откаже от животновъдството и да стане хайдутин. Продължително време следил турците, които са обидили неговото семейство, и накрая ги убил. Показва труповете им на площада на селото и накарал местния поп да напише следния надпис върху техните тела: „Това ще се случи на всеки, който посегне на честта на българската жена“

Какво прави Ангел войвода различен Създава единствения български манастир в Османската империя В различие от повечето хайдути, той постига нещо изключително – успешно осигурява финансирането за изграждането на Араповския манастир, намиращ се на няколко километра от Асеновград.

Интересното при този манастир е, че единствен е построен по времето, когато Османската империя е владяла нашата територия. Защитава българите от лихвари Ангел войвода постига нещо изключително в Одринско. Местните българи му се оплакват от Мушон бей – евреин лихвар от Цариград, който вземал двойно и тройно от тях. Ангел войвода и двама негови другари отиват в Цариград, откриват дюкяна на евреина.

След това го убиват и връщат златото на селяните в Одринско. Оказва се, че Мушон бей е близък приятел на везира и османците изпращат голяма потерия след него. Дружината на Ангел войвода е обградена от нея, затова изпраща съобщение до главатаря на турците Джелал Ахмед със следния текст: „С първия куршум ще улуча хрътката ти“ – Току Джелал прочел това и любимата му хрътка била ударена от куршум.

„С втория куршум ще улуча полумесеца на знамето ти“ – Щом Джелал прочел и това, знамето му било отнесено от втория куршум. „С третия куршум ще улуча главата ти, ако не върнеш хората си назад“ – Тук вече турският главатар решил да не рискува. Заповядал на своите хора да се върнат и отказал да преследва Ангел войвода. Песните за Ангел войвода

Ангел войвода приключва своя земен път в Хилендарския манастир през 1864 година. Тъй като е неграмотен, моли един от монасите да запише неговите завети, които се пазят в библиотеката на манастира. За разлика от повечето хайдути, Ангел войвода въвежда организация, ред и дисциплина в своята дружина, която служи за пример на Георги Раковски.

Той не се стреми към богатство, затова остава в народния фолклор с множество песни. В най-известната от тях се споменава: „Докато Ангел войвода със своята дружина царува в Родопите, турците са рая, а българите – господари“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Дядо ми завеща къщата на село, като преди да си отиде ми каза да копая до ябълката на двора
Next: Всяка перална машина има този бутон – улеснява почистването и премахва лошата миризма

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.