Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Кой е митичния Младен Михалев – Маджо и как успя да натрупа милиарди
  • Новини

Кой е митичния Младен Михалев – Маджо и как успя да натрупа милиарди

Иван Димитров Пешев февруари 20, 2022
madjooo.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Младен Михалев- Маджо е роден на 13 октомври 1964 г.
Той е бивш борец от училището “Олимпийски надежди”, където се отглеждаха бъдещите шампиони на социалистическа България.

След 1990 г. се сформира Бригада на борците, която започва да се занимава с трафик на крадени автомобили, валутни измами, рекет, прикрит зад охранителни фирми. Самият Михалев, както и част от останалите, израства около Илия Павлов и още в началото на 90-те се включва в хазартната фирма Ай Джи Ем АД.

Младен Михалев винаги е бил с едни гърди пред съотборниците си и съдружниците си. Името му нашумя, когато през 1993 г. избухна гангстерската война между хората на Карамански и борците. Маджо беше човекът, чиито нерви не издържаха и изпразни един пълнител във входа на казино “Севастопол” на ул. “Раковски” в столицата. За зла негова участ Карамански беше устроил засада и от апартамент от отсрещната страна Михалев беше прострелян. След това успя да стигне до площад “Славейков” с джипа си ранен и беше откаран във Военномедицинска академия.

“Бизнес кариерата” му минава през петролни доставки за Сърбия по време на югоембаргото и силовото застраховане. Първоначално борческите структури около Маджо охранявали композициите с цистерни за Сърбия на “Мултигруп”. По-късно и те започнали да нарушават югоембаргото.

Михалев е един от четиримата основатели на СИК в края на 1994 г., към които по-късно се присъединиха Красимир Маринов-Големия Маргин, Дмитрий Минев-Руснака. Впоследствие шестимата – Младен Михалев, Венцислав Стефанов, Красимир Маринов, Румен Гоцев, Дмитрий Минев и Милчо Бонев, създадоха фирмата “Интерпетролиум енд партнерс”, която се занимаваше с доставка на горива. През 1995 г. Младен Михалев изкупи Първа източна международна банка – ПИМБ, наскоро преименувана на “Интернешънъл асет мениджмънт”. Предполага се, че Маджо и досега е основен акционер в банката чрез подставени лица.

През 1996 г. Михалев приватизира няколко хотела в Боровец. Впоследствие купи и построи още няколко хотела на Слънчев бряг. След като през 1997 г. застрахователна компания СИК не получи лиценз, нейните структури започнаха да си сътрудничат с “Булинс”, а “Интергруп енд партнерс” се превърна в един от големите дистрибутори на горива.

В началото на 2000 г. взаимоотношенията в групировката се влошават и тя се разцепва – от едната страна застават Младен Михалев, Милчо Бонев и Стоил Славов, от другата са Дмитрий Минев-Руснака, Красимир Маринов-Големия Маргин и брат му Николай, Румен Николов-Пашата се явява нещо като балансьор между групите. След убийствата на Стоил Славов и Дмитрий Минев-Руснака Младен Михалев и Венцислав Стефанов остават единствените собственици на “Интергруп енд партнерс”. Именно поради заплаха от страна на Маргините от две години Младен Михалев живее в чужбина, главно в Швейцария.
Беше пуснат слух за покушение срещу него в Женева, но той беше опроверган.

Твърди се, че действията на Маджо са насочвани от бившия министър на вътрешните работи и зам.-шеф на Първо главно управление на ДС ген. Любен Гоцев. Поради тази причина ген. Гоцев е бил нарочен за убиване от Маргините. Самият генерал не отрича, че се познава с Маджо, но отрича да има влияние върху него.

Маджо натрупва сериозни финансови ресурси още по време на югоембаргото. Твърди се, че и до днес контролира пазара на горивата “на черно”. Негови фирми продават тон гориво с 80 лева отстъпка, докато отстъпката на петролната рафинерия на ЛУКойл в Бургас е едва 25-30 лева на тон. Чрез фиктивен износ прави дъмпинг на цените. Според източници от службите, чрез продажбата без фактури фирми контролирани от Маджо нанасят големи загуби на бюджета. Негови са и бензиностанцийте “ГЕЯ”. Фирмата “Бент ойл” също се контролира от хора на Маджо. Тази фирма поема клиентите на покойния Стоил Славов-Телето, който бе убит в сградата на СИК в началото на 2004г. Това става след като “Бент оил” измества “Приста ойл”.

През 2001 г. влиза в конфликт с Красимир Маринов-Маргина, заради противоречия за учасието им в трафика на наркотици. Това е втора от вероятните причини за раздялата между бившите партньори. Близки до Маргините твърдят, че Маджо е настоял да поеме бизнесът с дрогата, докато Красимир Маринов е бил твърдо против и не искал да се замесват. Кръговете близки до братята Маргини, които от края на октомври 2005г. са в НСлС и ще бъдат съдени за подготовка на три убийства, твърдят, че Маджо стои зад няколко от показните убийства през 2004-2005г.

При ареста на Маргините в медиите се появява слух, че Младен Михалев е прострелян в Швейцария. Информацията не е потвърдена, въпреки, че Маджо наистина е посетил лечебно заведение в Цюрих. Към момента няма категорична информация къде се намира Маджо. Слуховете са, че той е в България, Швейцария и дори Куба. Твърди се, че три месеца преди убийството на Емил Кюлев фирми на Младен Михалев-Маджо са започнали да изкупуват акции от ДЗИ банк. На 6 август 2005 г. един от най-близките на Маджо – Рахмат Сукра /Рашо/, който поема бизнеса на Стоил Славов и президента на “ВАИ холдинг” Георги Илиев влизат в остър конфликт.

Това става в комплекса на Илиев “Мултиплейс” в Слънчев бряг. Присъствали разказват, че между двамата почти се е стигнало до бой, а няколко от бодигардовете им са си разменили удари. Три седмици по-късно Георги Илиев е убит в “Мултиплейс”.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Руският президент Владимир Путин обяви: Проблемите започнаха
Next: И в Сандански е страшно! Магазините затварят един след друг

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.