Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Кой е митичния Младен Михалев – Маджо и как успя да натрупа милиарди
  • Новини

Кой е митичния Младен Михалев – Маджо и как успя да натрупа милиарди

Иван Димитров Пешев февруари 20, 2022
madjooo.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Младен Михалев- Маджо е роден на 13 октомври 1964 г.
Той е бивш борец от училището “Олимпийски надежди”, където се отглеждаха бъдещите шампиони на социалистическа България.

След 1990 г. се сформира Бригада на борците, която започва да се занимава с трафик на крадени автомобили, валутни измами, рекет, прикрит зад охранителни фирми. Самият Михалев, както и част от останалите, израства около Илия Павлов и още в началото на 90-те се включва в хазартната фирма Ай Джи Ем АД.

Младен Михалев винаги е бил с едни гърди пред съотборниците си и съдружниците си. Името му нашумя, когато през 1993 г. избухна гангстерската война между хората на Карамански и борците. Маджо беше човекът, чиито нерви не издържаха и изпразни един пълнител във входа на казино “Севастопол” на ул. “Раковски” в столицата. За зла негова участ Карамански беше устроил засада и от апартамент от отсрещната страна Михалев беше прострелян. След това успя да стигне до площад “Славейков” с джипа си ранен и беше откаран във Военномедицинска академия.

“Бизнес кариерата” му минава през петролни доставки за Сърбия по време на югоембаргото и силовото застраховане. Първоначално борческите структури около Маджо охранявали композициите с цистерни за Сърбия на “Мултигруп”. По-късно и те започнали да нарушават югоембаргото.

Михалев е един от четиримата основатели на СИК в края на 1994 г., към които по-късно се присъединиха Красимир Маринов-Големия Маргин, Дмитрий Минев-Руснака. Впоследствие шестимата – Младен Михалев, Венцислав Стефанов, Красимир Маринов, Румен Гоцев, Дмитрий Минев и Милчо Бонев, създадоха фирмата “Интерпетролиум енд партнерс”, която се занимаваше с доставка на горива. През 1995 г. Младен Михалев изкупи Първа източна международна банка – ПИМБ, наскоро преименувана на “Интернешънъл асет мениджмънт”. Предполага се, че Маджо и досега е основен акционер в банката чрез подставени лица.

През 1996 г. Михалев приватизира няколко хотела в Боровец. Впоследствие купи и построи още няколко хотела на Слънчев бряг. След като през 1997 г. застрахователна компания СИК не получи лиценз, нейните структури започнаха да си сътрудничат с “Булинс”, а “Интергруп енд партнерс” се превърна в един от големите дистрибутори на горива.

В началото на 2000 г. взаимоотношенията в групировката се влошават и тя се разцепва – от едната страна застават Младен Михалев, Милчо Бонев и Стоил Славов, от другата са Дмитрий Минев-Руснака, Красимир Маринов-Големия Маргин и брат му Николай, Румен Николов-Пашата се явява нещо като балансьор между групите. След убийствата на Стоил Славов и Дмитрий Минев-Руснака Младен Михалев и Венцислав Стефанов остават единствените собственици на “Интергруп енд партнерс”. Именно поради заплаха от страна на Маргините от две години Младен Михалев живее в чужбина, главно в Швейцария.
Беше пуснат слух за покушение срещу него в Женева, но той беше опроверган.

Твърди се, че действията на Маджо са насочвани от бившия министър на вътрешните работи и зам.-шеф на Първо главно управление на ДС ген. Любен Гоцев. Поради тази причина ген. Гоцев е бил нарочен за убиване от Маргините. Самият генерал не отрича, че се познава с Маджо, но отрича да има влияние върху него.

Маджо натрупва сериозни финансови ресурси още по време на югоембаргото. Твърди се, че и до днес контролира пазара на горивата “на черно”. Негови фирми продават тон гориво с 80 лева отстъпка, докато отстъпката на петролната рафинерия на ЛУКойл в Бургас е едва 25-30 лева на тон. Чрез фиктивен износ прави дъмпинг на цените. Според източници от службите, чрез продажбата без фактури фирми контролирани от Маджо нанасят големи загуби на бюджета. Негови са и бензиностанцийте “ГЕЯ”. Фирмата “Бент ойл” също се контролира от хора на Маджо. Тази фирма поема клиентите на покойния Стоил Славов-Телето, който бе убит в сградата на СИК в началото на 2004г. Това става след като “Бент оил” измества “Приста ойл”.

През 2001 г. влиза в конфликт с Красимир Маринов-Маргина, заради противоречия за учасието им в трафика на наркотици. Това е втора от вероятните причини за раздялата между бившите партньори. Близки до Маргините твърдят, че Маджо е настоял да поеме бизнесът с дрогата, докато Красимир Маринов е бил твърдо против и не искал да се замесват. Кръговете близки до братята Маргини, които от края на октомври 2005г. са в НСлС и ще бъдат съдени за подготовка на три убийства, твърдят, че Маджо стои зад няколко от показните убийства през 2004-2005г.

При ареста на Маргините в медиите се появява слух, че Младен Михалев е прострелян в Швейцария. Информацията не е потвърдена, въпреки, че Маджо наистина е посетил лечебно заведение в Цюрих. Към момента няма категорична информация къде се намира Маджо. Слуховете са, че той е в България, Швейцария и дори Куба. Твърди се, че три месеца преди убийството на Емил Кюлев фирми на Младен Михалев-Маджо са започнали да изкупуват акции от ДЗИ банк. На 6 август 2005 г. един от най-близките на Маджо – Рахмат Сукра /Рашо/, който поема бизнеса на Стоил Славов и президента на “ВАИ холдинг” Георги Илиев влизат в остър конфликт.

Това става в комплекса на Илиев “Мултиплейс” в Слънчев бряг. Присъствали разказват, че между двамата почти се е стигнало до бой, а няколко от бодигардовете им са си разменили удари. Три седмици по-късно Георги Илиев е убит в “Мултиплейс”.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Руският президент Владимир Путин обяви: Проблемите започнаха
Next: И в Сандански е страшно! Магазините затварят един след друг

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.