Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Кой е най-големият ни град след Освобождението – не е София
  • Новини

Кой е най-големият ни град след Освобождението – не е София

Иван Димитров Пешев февруари 26, 2024
sdfvdsffdghfgjffghjghjh.png

Градовете на България в момента са доста по-различни от зората на Третата българска държава. Въпреки че тогава за столицата на новото Княжество България е посочена София, градът далеч не е бил най-големият в българските земи. 

Оттогава досега са изминали близо 146 години, през които някои градове са увеличили населението си значително, а други са изгубили предишната си значимост.

 

Знаете ли кой е градът с най-голямо население в България след Освобождението?

Населението на България през 1881 година

Възстановената държава стъпва на трудния път на възстановяване и модернизация, като изправена пред съвсем различни демографски реалности. С преброяването извършено през 1880/1881 година се установява, че населението на Княжество България е малко над 2 милиона души. Преобладаваща част от хората живеят в селските райони – факт, който ще играе значителна роля в развитието на страната. Става въпрос за над 80% от населението на възстановената държава.

1. Русе – 26 000

С население малко повече от 26 хиляди души, той не само е най-голям, но и поддържа връзка с културата и просперитета, донесени от времето в рамките на Османската империя. За много хора, Русе е известен като „малката Виена“, център на търговията и дипломацията. Той безспорно е най-големият ни град в рамките на Османската империя и запазва тази си позиция и веднага след Освобождението. Доказателство за това са и консулствата на Великите сили, които са се намирали на негова територия още преди възстановяването на страната.

 

2. Варна – 24 555

3. Шумен – 23 000

Не бива да отминем и впечатляващата позиция, която заемат Варна и Шумен, които са след Русе по големина и продължават да бъдат важни центрове не само за североизточна България, но и за цялата страна. Не случайно първата ЖП линия в Османската империя е построена, за да свърже точно Русе и Варна, а това показва значението, което е имала Морската ни столица дори и в чуждата държава.

4. София – 20 000

Столицата ни има бурно развитие за този 3 годишен период от появата на Княженство България. Изборът на София за столица на страната е основната причина за все по-голямото увеличаване на населението в това населено място и тази тенденция се запазва и през следващите години.

Населението на България през 1888 година

В рамките на следващите 7 години, картината започва да се променя, а демографското развитие набира скорост особено във връзка със Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Населението на страната нараства и достига 3 милиона и 154 хиляди души, а с това идва и значителна промяна на градския пейзаж.

1. Пловдив – 33 000

На върха на класацията се изкачва Пловдив – градът, който е бил столица на Източна Румелия. С население, надхвърлящо 33 хиляди, Пловдив успява да концентрира в себе си ресурса на цяла Южна България и е за кратко на призовото първо място.

2. София – 30 000

След него, столицата София продължава своето неумолимо развитие, достигайки 30 хиляди души, благодарение на своето огромно значение като главен център на страната. В рамките на следващите години, София постепенно заема първото място като най-големия град в страната.

3. Русе – 27 000

Въпреки лекия ръст, Русе постепенно започва да отстъпва пред нарастващото влияние на столицата. Тази тенденция се запазва и през следващите години. Въпреки това, Русе е един от центровете на страната, който играе най-важно роля в развитието на българската държава.

4. Варна – 25 000

5. Шумен – 23 000

Интересно е да се види как само в рамките на броени години, постепенно динамиката се променя. Докато преди това, българите са концентрирани основно в Североизточна България, постепенно с избора на София за столица, центърът на страната ни се измества в западна посока. Най-очевидно този факт се вижда в развитието на град Русе, който почва да губи първостепенната си роля.

Данните за населението на България са спрямо направените преброявания в този период, спрямо подадените данни от НСИ.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Скръбна вест! Почина митичният Джейкъб Ротшилд
Next: Светът на музиката потъна в скръб, само на 46 г. си отиде голямо име

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.