Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Коледничето пуска пъпка след пъпка, ако му приложите тези хитри хватки – даже да не е цъфтяло с години, става като за изложба
  • Новини

Коледничето пуска пъпка след пъпка, ако му приложите тези хитри хватки – даже да не е цъфтяло с години, става като за изложба

Иван Димитров Пешев януари 11, 2024
sdfvdfcsacsadas.png

Коледничето е красиво растение, което е много популярно в домакинствата и при правилна грижа може да бъде перфектна украса на интериора по време на празниците.

Името му е свързано с факта, че обикновено цъфти по Коледа или много късна есен. Често срещан проблем при много хора е, че докато е хубаво и здраво, не цъфти.

Днес от Скандални ще ви научим  как да се грижите за коледничето, така че да образува много цветове.

Няколко основни правила

Коледничето не понася чести движения, така че не трябва да го „безпокоите“, да го докосвате твърде много и да го местите по време на активен растеж.

Коледничето трябва да се постави на светло място, но далеч от пряка слънчева светлина.

Поливайте го обилно и ще видите, че след време ще се събуди и ще цъфне.

Когато започне да цъфти, преместете цветето на по-хладно място до края на март, когато започва вегетационният му период.

След този период трябва да се постави на обичайното си място.

Трикове как да накарате коледничето да цъфти

 

1. Зелен чай

Ако искате коледничето да цъфне за вас възможно най-скоро, подхранете го със зелен чай.

Всичко, което трябва да направите, е да сварите зелен чай (не от пакетче) и след като сте го запарили, вземете напоената с вода билкова суха смес и я сложете в саксията на коледничето.

След това го полейте със сварения и охладен зелен чай.

 

2. Студена и топла вода

Първо поставете саксията с коледничето в съд с обикновена студена вода.

Оставете да престои около 60 минути, докато поеме достатъчно вода и след това го полейте с вода от душа, която да е с температура приблизително +50°C или до максимум +60°C.  Не е нужно да се притеснявате, че ще увреди по някакъв начин корените, защото благодарение на предишното студено поливане нищо няма да им се случи.

Оставете саксията в съда, за да оставите излишната вода да се отцеди, след това изсушете отвън и поставете растението на мястото му.

Такова специално поливане ще помогне на растението да се събуди и да се настрои за цъфтеж.

3. Аспирин

 

Поставете таблетка аспирин върху лъжица. С втора лъжица я стрийте добре.  Пригответе престояла вода със стайна температура. Сега изсипете праха в съд, в който сте изсипали един литър хладка вода (стайна температура).

Оставете да се разтвори напълно.

Пръскайте коледничетата на всеки 2 дни с този разтвор. Ще видите, че дори растения, които не са цъфтели дълго време, ще започнат да образуват пъпки.

 

Не забравяйте, че разтворът трябва да се разклаща добре преди всяка употреба.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: НОИ с прекрасни вести за пенсионерите вечерта на 11-ти януари
Next: Светлана Гущерова вика полиция: Страхувам се за живота си

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.