Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Колко голям е срокът на годност на един буркан с мед?
  • Новини

Колко голям е срокът на годност на един буркан с мед?

Иван Димитров Пешев април 20, 2024
sdfbdfdbfbfghnghmhjm.png

Медът няма срок на годност – това е доказателство за забележителната природа на този златен еликсир, който очарова хората от хилядолетия. Освен вкусът и многостранното приложение в кулинарията, дълготрайността и консервиращите свойства на меда са наистина забележителни. Една от основните причини за вечната трайност на меда е неговият химичен състав. Медът е съставен предимно от захари като глюкоза и фруктоза, които са хигроскопични по природа.

Това означава, че те съдържат много малко вода и могат да абсорбират влага от околната среда. Ниското съдържание на влага в меда го прави негостоприемен за бактериите и микроорганизмите да оцелеят и да се развиват, което ефективно предотвратява развалянето му.

Друг важен фактор, допринасящ за дълготрайното качество на меда, е неговото киселинно рН, което обикновено варира между 3,2 и 4,5. Тази кисела среда допълнително възпрепятства развитието на микробите, като действа като естествен консервант. В съчетание с ниското си съдържание на вода медът създава среда, която не позволява разпространението на бактерии и гъбички, което гарантира неговата свежест във времето. Освен това пчелите добавят към събрания нектар ензим, наречен глюкозооксидаза, който превръща глюкозата в глюконова киселина и водороден пероксид.

Наличието на водороден пероксид, заедно с други съединения като фенолни киселини и флавоноиди, осигурява на меда антимикробни свойства. Тези естествени антимикробни вещества играят решаваща роля за предотвратяване на развалянето на меда и допринасят за неговата неограничена трайност. Условията на съхранение също играят важна роля за запазване на качеството на меда. Съхраняването на меда в затворен съд при стайна температура, далеч от пряка слънчева светлина, помага за запазване на вкуса, структурата и хранителните му свойства. Излагането на топлина, светлина и въздух може да доведе до постепенни промени в цвета, аромата и състава на меда, въпреки че не е задължително да го направи опасен за консумация.

Интересно е, че в древните египетски гробници археолозите са открили съдове с мед, които са на хиляди години и все още са напълно годни за консумация. Това забележително запазване на меда дава представа за неговата трайна природа и културно значение в историята. Освен с дълготрайността си, медът може да се похвали и с редица ползи за здравето. Той съдържа антиоксиданти, които спомагат за неутрализирането на свободните радикали в организма, като потенциално намаляват риска от хронични заболявания.

Медът е известен и с антибактериалните си свойства, което го прави популярно средство за успокояване на болки в гърлото и лечение на леки рани. Освен това хранителният профил на меда включва витамини, минерали и ензими, което го прави пълноценно допълнение към балансираната диета. Многофункционалността на меда не познава граници – от бърз енергиен заряд до подобряване на вкуса на ястията.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредно за Динко от Ямбол: Животът му е в опасност!
Next: Най-опасното животно в България! Не го доближавайте и докосвайте

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.