Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Колко ще платим? От 1 януари спират всички асансьори без монтиран щит
  • Новини

Колко ще платим? От 1 януари спират всички асансьори без монтиран щит

Иван Димитров Пешев декември 11, 2023
sdfglksdfkhddfkhfghgf.png

От 1 януари 2024 г. асансьорите им няма да работят, ако на тях не се монтира предпазен щит

Русенски блокове вече осъмнаха с предупреждения, че от 1 януари 2024 г. асансьорите им няма да работят, ако на тях не се монтира предпазен щит. Крайният срок за изпълнението на тази мярка за безопасност е 21 декември 2023 г. Тя е въведена по европейски стандарт.

След 1 януари 2024 г. започват проверки от Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН). Наредбата за безопасната експлоатация и техническия надзор на асансьори е издадена от Министерството на регионалното развитие.

Изискването се отнася до жилищни сгради, предприятия, институции и всички здания, които са получили удостоверение от ДАМТН за осъществяване на дейностите по поддържане, ремонтиране и преустройване на съоръжения за придвижване между етажите на сгради.

„Вече година и половина предупреждаваме нашите клиенти за новата мярка и за задължението да си монтират щит“, обясни Веселин Тодоров, собственик на русенска фирма за поддържане на асансьори, цитиран от вестник „Бряг“

„Под пода на кабината се слага една метална конструкция, широка колкото шахтната врата, и запълваща дупката между кабината и шахтата. По този начин се избягва опасността човек да падне в шахтата. Ако някой заседне между етажите, и, въпреки забраната, се опита сам излезе, тогава дори и да успее да отвори вратата, няма да може да падне в шахтата надолу, защото ще има този щит. На мен ми се случи такъв инцидент с куче, което падна от 7-ия етаж – и то много голямо куче. Като заседнат в асансьора, хората са нетърпеливи сами да се освободят и да отворят вратата. И ако я отворят, вместо да слязат на етажа, падат в шахтата. Този щит прикрива дупката, в която биха паднали. Така че той защитава живеещите в сградата“, категоричен е специалистът.

Живеещите в сградата или управителят на етажната собственост трябва да заплатят за монтирането на щита. „Конструкцията струва около 360 лева за мебелна кабина – тип кабина за багаж, или около 300-320 лева за малка кабина – уточни Тодоров. – Но цените зависят от кой производител са купени и кога са купени щитовете. Понеже това го говорим от година от половина, тогава цените бяха около 200 лева. Но много малко хора изпълниха тогава препоръката и сега цените скочиха дори до 400-500 лева“.

Собственикът на фирмата предупреди, че последният работен ден, в който се слагат тези щитове, е 21 декември. “След това започват поголовни проверки и ще се правят големи актове за хиляди лева глоби от ДАМТН“, категоричен е Тодоров. Актовете са както за фирмата, която поддържа асансьора, така и за етажната собственост на сградата.

Тодоров напомня отново, че по принцип, ако заседнеш в асансьора, нямаш право сам да се опитваш да излезеш. Звъниш или на указания в кабината асансьор, или на червения бутон. „В рамките на 15-20 минути идва техник“, уверява специалистът. Най-добре е винаги в асансьора да се влиза с телефон, препоръчват пък патили от асансьорни неволи русенци.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Синоптиците бият аларма: Потвърждават се прогнозите за 40 сантиметра сняг на 15-16 декември
Next: Парламента взе окончателно решение за вдигането на данък сгради

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.