Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Колко ще платим? От 1 януари спират всички асансьори без монтиран щит
  • Новини

Колко ще платим? От 1 януари спират всички асансьори без монтиран щит

Иван Димитров Пешев декември 11, 2023
sdfglksdfkhddfkhfghgf.png

От 1 януари 2024 г. асансьорите им няма да работят, ако на тях не се монтира предпазен щит

Русенски блокове вече осъмнаха с предупреждения, че от 1 януари 2024 г. асансьорите им няма да работят, ако на тях не се монтира предпазен щит. Крайният срок за изпълнението на тази мярка за безопасност е 21 декември 2023 г. Тя е въведена по европейски стандарт.

След 1 януари 2024 г. започват проверки от Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН). Наредбата за безопасната експлоатация и техническия надзор на асансьори е издадена от Министерството на регионалното развитие.

Изискването се отнася до жилищни сгради, предприятия, институции и всички здания, които са получили удостоверение от ДАМТН за осъществяване на дейностите по поддържане, ремонтиране и преустройване на съоръжения за придвижване между етажите на сгради.

„Вече година и половина предупреждаваме нашите клиенти за новата мярка и за задължението да си монтират щит“, обясни Веселин Тодоров, собственик на русенска фирма за поддържане на асансьори, цитиран от вестник „Бряг“

„Под пода на кабината се слага една метална конструкция, широка колкото шахтната врата, и запълваща дупката между кабината и шахтата. По този начин се избягва опасността човек да падне в шахтата. Ако някой заседне между етажите, и, въпреки забраната, се опита сам излезе, тогава дори и да успее да отвори вратата, няма да може да падне в шахтата надолу, защото ще има този щит. На мен ми се случи такъв инцидент с куче, което падна от 7-ия етаж – и то много голямо куче. Като заседнат в асансьора, хората са нетърпеливи сами да се освободят и да отворят вратата. И ако я отворят, вместо да слязат на етажа, падат в шахтата. Този щит прикрива дупката, в която биха паднали. Така че той защитава живеещите в сградата“, категоричен е специалистът.

Живеещите в сградата или управителят на етажната собственост трябва да заплатят за монтирането на щита. „Конструкцията струва около 360 лева за мебелна кабина – тип кабина за багаж, или около 300-320 лева за малка кабина – уточни Тодоров. – Но цените зависят от кой производител са купени и кога са купени щитовете. Понеже това го говорим от година от половина, тогава цените бяха около 200 лева. Но много малко хора изпълниха тогава препоръката и сега цените скочиха дори до 400-500 лева“.

Собственикът на фирмата предупреди, че последният работен ден, в който се слагат тези щитове, е 21 декември. “След това започват поголовни проверки и ще се правят големи актове за хиляди лева глоби от ДАМТН“, категоричен е Тодоров. Актовете са както за фирмата, която поддържа асансьора, така и за етажната собственост на сградата.

Тодоров напомня отново, че по принцип, ако заседнеш в асансьора, нямаш право сам да се опитваш да излезеш. Звъниш или на указания в кабината асансьор, или на червения бутон. „В рамките на 15-20 минути идва техник“, уверява специалистът. Най-добре е винаги в асансьора да се влиза с телефон, препоръчват пък патили от асансьорни неволи русенци.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Синоптиците бият аларма: Потвърждават се прогнозите за 40 сантиметра сняг на 15-16 декември
Next: Парламента взе окончателно решение за вдигането на данък сгради

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.