Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Колорадският бръмбар се страхува от тези растения: Засадете ги близо до картофите и няма да имате грижи
  • Новини

Колорадският бръмбар се страхува от тези растения: Засадете ги близо до картофите и няма да имате грижи

Иван Димитров Пешев юни 24, 2023
coclasoroorqkrasrsa.png

Засадете растения в градината, от които се страхува колорадският бръмбар , и вредителите ще забравят пътя към вашата градина.

През лятото градинарите редовно пропищяват от колорадски бръмбари, които изглежда не се страхуват от никакви отрови. Елегантен и екологичен начин да се отървете от тези вредители е да засадите растения, които са неприятни за бръмбарите в собствения си двор (или градина).

Можете да посеете зелени репеленти в пътеката със зеленчуци или по ръба на пътеката. Това не гарантира пълно изтребване на колорадските бръмбари, но със сигурност ще бъдат по-малко.

Цветя

 

Ако се чудите какво да засадите до картофите като превенция срещу колорадския бръмбар, опитайте да посеете цветя. Известно е, че вредителите по картофите наистина не харесват миризмата на латинка, календула (или невен), хисоп (исоп), мушкато.

Лук и чесън

Изброявайки народни средства за борба с колорадския бръмбар , човек не може да не си припомни лука и чесъна. Тези зеленчуци отделят специални фитоницидни вещества, които отблъскват бръмбарите и техните ларви. Те могат да бъдат засадени на мястото на непокълнали грудки. Освен това лукът и чесънът намаляват риска от късна болест по картофите. А след като узреят, тези зеленчуци ще бъдат полезни на всяка маса.

Вратига

 

Това жълто цвете често расте самостоятелно в градината като плевел, но може да се засее и на ръка. Силният смолисто-ефирен аромат на вратигата отблъсква всякакви вредители, включително колорадски бръмбари. Не е случайно, че инсектицидите се правят от това цвете.

Мента

Засяването на мента е друг начин да се отървете от колорадските бръмбари. Етеричните масла и ментолът в ментата отблъскват много вредители. Освен колорадския бръмбар, мравките, молците, мишките също не харесват това зелено.

Кориандър

Това е друг враг на колорадския бръмбар и приятел на готвача, защото от растението може да се извлече ароматна подправка.

Непета (котешка мента)

 

Котешката мента или коча билка е страшен враг на всички вредители по зеленчуците, включително колорадския бръмбар. А градинарите-любители ще оцени растението с прекрасен лимонов аромат и вкусни листа, които могат да се добавят към чай или салати.

Continue Reading

Previous: Родопите крият най-големите богатства в държавата: Пълно е със злато и скъпоценни камъни
Next: Скритите съкровища в дома ви: Кои неща никога не трябва да се изхвърлят от къщата

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.