Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Комунизмът отдавна си отиде, но ни остави тези 10 неща, които и до днес навяват спомени за времето на соца
  • Новини

Комунизмът отдавна си отиде, но ни остави тези 10 неща, които и до днес навяват спомени за времето на соца

Иван Димитров Пешев август 2, 2022
scapvoaova.png

Да си припомним какво от онова време все още използваме
30 години след демократичните промени все още в домовете ни има вещи, които рядко използваме, както и сгради, чиято външност напомнят за духа на онова време.

 

Ето кои са 10-те неща, които най-често ни връщат в миналото. С тях не целим да възбуждаме носталгия към комунизма, а просто да си припомним какво от онова време все още използваме, пише webcafe.bg
1. Чушкопекът
Първият чушкопек е произведен в частен гараж във Велико Търново от инж. Николай Пиперков.

Той може да се използва за печене още на картофи, патладжани и каквото ни скимне. Уредът е бил един от най-ценните в миналото, като е изкупуван от щандовете буквално за минути.

Прототипът на чушкопека – една от основните емблеми на тоталитаризма, е създаден през 1974 г. При нормални условия, печенето на чушките отнема не повече от 5 минути. Заради огромното търсене на чушкопеци в страната и чужбина тогавашната власт легализирала уреда, който преди това се е произвеждал нелегално във Велико Търново.

2. Термометрите с живак
Почти няма семейство в България, което да не съхранява като реликва поне един живачен термометър за измерване на телесната температура. И когато новите термометри без живак, отговарящи на стандартите за безопасност на Европейския съюз сдадат багажа или изчезнат измежду възглавници, матраци и одеяла, термометърът с надпис „Сделано в СССР“ спасява положението.
Живачните термометри обаче не са съвсем безопасни, именно заради това са забранени. Проблемът възниква, когато се счупят и изпаренията от живака се вдишат. Но от един път нищо няма да ви стане.

Форумите са пълни с обяви за живачни термометри, които се продават и скъпо, поради причината, че хората вярват, че мерят по-точно от електронните термометри.

3. Чугунените радиатори
Днес радиаторите за отопление се правят предимно от алуминий и съдържащи алуминий сплави. Но най-разпространените отоплителни уреди по време на „соца“-а, особено в неговите първи години, бяха тежките чугунени радиатори.Освен че са по-тежки, чугунените радиатори оскъпяват отоплението в дома, те се нагряват по-бавно и по-бавно изстиват.
Въпреки всичко обаче, все още много домакинства ги предпочитат поради факта, че са практически „вечни“ и издържат повече от 50 години. Съвременните алуминиеви радиатори обикновено имат гаранция от около 10 години.

4. Панелните блокове
През комунизма масово се строят панелки, тъй като отделните едри панели просто се сглобяват чрез заварки и процесът е бърз. Наличието на сериозна жилищна криза тогава налага бързото построяване на цели панелни жилищни комплекси, особено в столицата София и големите градове като Пловдив, Варна, Бургас, Плевен, Русе и Стара Загора.
Днес в панелни жилища в България живеят близо 2 милиона души. Почти всички тези сгради са характерни с ниската си енергийна ефективност, което прави разходите за отопление доста по-големи за обитателите им, отколкото биха могли да бъдат в тухлена сграда.
Макар да сме свикнали толкова много с гледката на едропанелното строителство в нашите градове, което от поне 20 години не се прилага изобщо, то без съмнение е най-яркият архитектурен символ на така наречения „соц“.

5. Съветските хладилници
Съветските хладилници от едно време, макар и да са неикономични и шумни, все още се използват от много домакинства. Ако влезете в жилище на възрастно семейство – без значение в голямо или в малко населено място – голяма е вероятността да видите такъв уред. Причината тези хладилници да са толкова издръжливи е, че поддръжката им е лесна и са правени така, че да работят максимално дълго време.

6. Печките – „чудо“
И до днес в много български домове, особено в малките градове и селските райони, печката тип „чудо“ се използва за отопление.
В миналото това е била най-разпространената печка за огрев чрез дърва и въглища. Недостатъците са като при всяка печка – огънят понякога се пали трудно, а в помещението макар и малко, на моменти винаги има пушек.

7. Електрическа възглавница
И днес се продават електрически възглавници. Но почти няма домакинство в страната, което да няма такъв престижен електроуред от времето преди 1989 г. При болки в корема, кръста и врата, електрическата възглавница е незаменима.
Внимавайте обаче да няма някой оголен кабел, за да не ви хване ток. Изобщо с всеки стар електроуред човек е добре да внимава извънредно много.

8. Лимоновите резенки
Десертът-връх на социалистическата кулинария са лимоновите резенки. Ако никога не сте яли лимонови резенки, може да ги опитате и днес, има ги във всеки супермаркет. Лимоновите резенки са прекрасен вариант за подарък на дядо и баба за рождения ден.
9. Табелите „Образцов дом“

Табелите „Образцов дом“, останали от времето преди 1989 г., все още може да се забележат на фасадите на много къщи и или окачени на дворните порти. Макар и те на практика да не означават нищо днес, в миналото са били символ на престиж, защото са били поставяни само на наистина добре поддържани за времето си къщи. Някои ги използват и като майтапчийско украшение.

10. Холните секции

Масивните холни секции със скучен дизайн също са част от символите на „соц“-а, които често забелязваме и днес в много български домове, макар и тази епоха да я няма отдавна.

Липсата на стоки е принуждавала хората да съхраняват всякакви предмети, често и абсолютно ненужни. Затова тези секции за съхранение са били неизменна част от всеки хол.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Почина известният хирург д-р Александър Станишев
Next: Радев с удар! Ексшеф на ВМЗ-Сопот стана министър на икономиката. На Нинова й прилоша

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.