Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Константин не може да говори
  • Новини

Константин не може да говори

Иван Димитров Пешев октомври 7, 2022
skasotoastkasntas.jpg

Фолкпевецът Константин временно прекъсва музикалната си кариера! Изпълнителят от години има проблем с гласните струни, преживя две операции и в момента положението отново е тежко.

„Искам официално да се извиня, защото знам, че ме очаквахте в клубовете из цяла България, но до 12 октомври няма да мога да участвам никъде. Моят професор ми каза, че ако продължа да пея, крещя и викам по кръчмите, ще трябва да легна трети път за операция.

3атова в момента спазвам хигиена на гласа, правя ултразвук и инхалации и се надявам всичко да мине. Господ да е с мен, всичко да бъде наред“, сподели емоционално Константин, като това му е последното публично говорене през последните дни. Тъй като не може да говори и пази гласа си, „България Днес“ потърси за коментар не него, а братовчедка му – фолкпевицата Лияна.

„Коцко физически е добре, но е притеснен, защото най-важният инструмент в тялото му е пострадал, а именно гласът“, сподели пред вестника Лияна. По думите й в момента двамата комуникират само чрез съобщения, защото лекарите категорично забраняват на Коцето да говори.

Не изпускай тези оферти:

„На този етап Константин не трябва изобщо да натоварва гласните си струни, защото в противен случай ще се стигне до трета операция. Затова Коце не говори с никого в момента, а ако има нещо важно – пише съобщения“, споделя красавицата.

Лияна разкри, че знаменитият й братовчед спазва всички препоръки на лeкapume, за да заздрави гласа си, тъй като в събота ще вземе участие в дългоочаквания юбилеен концерт на ромската перла Софи Маринова.

„Коцето отмени голяма част от ангажиментите си, но ще се завърне за концерта на Софи Маринова“, споделя Лияна, която се надява колегата й да се възстанови възможно най-скоро.

„Публиката го иска, а той не може да отказва и поради това е мотивиран да се оправи по-бързо. Коцко се опитва да усмихне хората навсякъде, но понякога здравето е по-важно. Много е тъжно, че хората обвиняват изпълни- телите, когато понякога си спестяват живото пеене в заведения. Но трябва да разберат, че постоянното надвикване с публиката, цигареният дим u целият прах изобщо не благоприятстват гласа на един изпълнител“, заключи Лияна.

При първите проблеми с гласа Константин решил, че става въпрос за обикновено прегракване, и се лекувал с чай и лекарства. Но след като не помогнали, осъзнал, че положението е сериозно.

След втората операция певецът не можеше да говори около седмица. Когато приятелите му звъняха да го чуят, Коцето не вдигаше телефона си, а пишеше есемеси. Беше принуден да промени и хранителните си навици, като приемаше единствено супи и пюрета. Налага се операция. Десет години по-късно проблемът пак се появява.

„През 2013 година беше втората интервенция, която ми правят на гласните струни. Пълната упойка е най- ужасното нещо! Като се събуждаш, не знаеш от кой свят идваш.

След първата операция трудно се събудих и мислех, че след 10 години всичко ще е по-различно и по-леко ще го понеса. За съжаление, беше още по-тежко

Като отворих очи, лекарите ми викаха: „Дишай!, но дробовете ми бяха пълни с някаква течност и аз се давех. Не можех да си взема въздух. В този момент усещах как умирам“, разказа изпълнителят, който с ужас си спомня за преживяването.

Още интересни новини:

30 години като пенсионер отбеляза кинолегендата Гинка Станчева, която през юни 2022 г. навърши 90 години. Цели три десетилетия актрисата, срамуваща се да каже публично с колко пари изкарва месеца, чака от Министерството на културата да се сетят за нея и да й отпуснат персонална пенсия, каквато редица артисти, певци и интелектуалци получават.

„Хора, които ме срещат в градския транспорт и по улиците, непрекъснато ме питат защо още нямам отпусната персонална пенсия. Аз и самата не знам защо, така че отговор на този въпрос нямам. Пенсията ми е малка, няма да ви казвам колко и какво, че направо е срамна работа“, сподели звездата от „Любимец 13“ по случай З десетилетия, откакто е освободена от театъра.

Гинка все още си спомня с болка как през 1992 г. я пенсионирали принудително и останала без работа. „Беше ужасно! Имах чувството, че ще се самоубия. Не можех да живея без театъра и любимата публика“, връща лентата назад легендарната актриса.

Станчева живее в икономии и казва, че ако не е дъщеря й Ермелина, няма да може да се оправя със сметките, които непрекъснато растат. От неудобство пред детето си обаче голямата звезда изкарвала студените месеци само в една стая от апартамента си, за да не разхищава топлина. Изравнителните сметки за парно, които пристигнаха наскоро, я порязали за сетен път, но щерка й помогнала да погаси задълженията си, пише „Ретро”.

Сега актрисата се чудела как ще кара поредна зима, преди резкия скок в цените на отоплението. И досега й идвало скъпо, затова пускала само един-единствен радиатор в жилището си, при това на единица. Миналата година Станчева призна, че по цял ден е лежала завита с одеяла и жилетки, за да се сгрява и да пести от топлото. „Чета как колеги си отиват в мизерия. Дано не стигна дотам…“, моли се звездата.

През наближаващата зима едва ли изобщо актрисата ще може да напуска апартамента си, тъй като от няколко месеца насам има сериозни проблеми с краката, предизвикани от варикозни вени. Въпреки че се лекува при най-добрите специалисти във ВМА, Гинка ходела все по-трудно и изкарвала все повече от дните си между четири стени.

Почти цялата си пенсия пръскала за едно ходене в аптеката, за да си набави лекарствата, кои са й предписани да взема. За другите си нужди разчита дъщеря си, която се прибра у нас след дълги години работа в Италия, за да бъде край 90-годишната си майка.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 4-годишно дете уби баба си
Next: Средната заплата става 1000 евро, 1600 лв ще взима продавачка!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.