Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Костадинов: Господ ме избра, за да изведа народа си от кризата
  • Новини

Костадинов: Господ ме избра, за да изведа народа си от кризата

Иван Димитров Пешев юни 12, 2022
kositaidndkoceoto.jpg

Лидерът на Възраждане вярва, че е Богоизбран да води България.

Това става от негов пост, в който първо изказва възмущение от разпространени тайни записи от камера на стълбище, на които се твърди, че е Кирил Петков и Лена Бориславова.

„Грозно и пошло е да се бъркаш в личния живот на някого, особено когато той е баща на 3 деца. Изобщо не ме интересува кой с кого, как и защо си ляга. По-живо ме интересува политическата логика на „информаторите“.

Хляб и зрелище от Древен Рим та до днес. Отвличането на вниманието и задоволяването на краткосрочните предсказуеми страсти на населението е добре позната тактика, използвана в различните исторически епохи.

Кой е най-същественият и значим проблем, който се опитват да прикрият с евтините „компромати“?

Северна Македония или митичния американски газ, дупките в бюджета, липсващите милиарди или подготовката за тегленето на нов заем с колосални размери, приемането на еврото или даването на оръжие на Украйна? Все проблеми, които, колкото и да мисля, не мога да подредя по значимост, защото са еднакво важни и значими за съвременната история на България. Не е случайно, че всички тези проблеми се събират на едно място, в едно и също историческо време и аз съм пряк участник в тях. Все още нямам пълните властови инструменти, за да окажа влияние върху изхода на тези събития, но самият факт, че в този съдбоносен за страната ни момент аз съм тук и имам подкрепата на хиляди българи в страната и чужбина, ми доказва, че съм на прав път. Вярвам, че няма случайни неща. Вярвам също така, че Господ ми е дал силата и волята да намеря изход и да изведа народа си от всеобхватната икономическа, политическа та дори и морална криза, в която се намира обществото ни. Убедил съм се, че сам нищо не мога да постигна.

Благодаря ви за подкрепата, където и да се намирате в момента! Трудно ще е за всички ни, но знам, че само заедно и обединени можем всичко!“

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Радев нареди служебен кабинет. Ето двамата фаворити за премиер. Слави излиза от коалицията
Next: Преди дни видя раничка на крака, днес издъхна. Едва на 38 си отиде известната телевизионерка Юлия Началова

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.