Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Костов рядко се изказва, но следизборно изстреля: Тази партия ще бъде напълно унищожена при коалиция ГЕРБ-ДПС
  • Новини

Костов рядко се изказва, но следизборно изстреля: Тази партия ще бъде напълно унищожена при коалиция ГЕРБ-ДПС

Иван Димитров Пешев октомври 4, 2022
sksoasotasoaosv.jpg

„Демократична България“ ще бъде напълно унищожена от евентуална коалиция с ГЕРБ и ДПС. Такава прогноза след изборите на 2 октомври направи в ефира на БНР Иван Костов, министър-председател на България от 1997 до 2001 г.

„Така и не разбрах какво спечели „Демократична България“ от участието си в предходното правителство“.

Костов изтъкна, че има ясна възможност за управление на тези, които свалиха правителството на Кирил Петков – сега те да поемат сега управлението на страната.

„Тази възможност беше казана от Кирил Петков. ГЕРБ, ДПС и „Възраждане“ са искали да управляват, щом са свалили другите, сега да вземат и да направят управление. … ДПС е много фалшива либерална партия, не споделят никаква либерална ценност. За ГЕРБ не е ясно на каква позиция е, след като направи този газопровод, за да обслужи Путин.

Не изпускай тези оферти:

Те са партии на статуквото, а партиите на статуквото са били винаги компромисни по отношение на Путин, дори са се опитвали да колаборират с него. … Вождът на „Възраждане“ Костадин Костадинов единствен се позиционира ясно по всички въпроси, заемайки политически позиции, което не чухме от другите.

Корнелия Нинова въобще не може да си позволи да заеме позиция, да не говорим за ИТН, които може би и не знаят, че трябва да заемат позиция“.

Всички политици да се изпокрият и никой да не смее да управлява, прогнозира още Костов.

„Колкото и да се пъчат и да говорят колко голяма експертиза имат ГЕРБ, имайки предвид боязливостта на техния лидер – той си дава ясна сметка, че не може да се справят с тази ситуация, в която се намира страната – много бързо ще загубят тази преднина и ще се окажат не в кондиция да спечелят местните избори. Тогава би паднало правителството им, ако го направят“, каза Костов.

Не е ясно как се позиционират партиите към войната на Путин и липсата на правосъдие у нас, подчерта бившият премиер на страната. „Нямам ясна представа за позиционирането на политическите партии по отношение на ключови проблеми на страната.

Най-важните и най-лесни за формулировка са тези, свързани с войната, която Путин води срещу Украйна, и за липсата на върховенство на законите в България.

Не ми е ясно коя партия къде застава по въпроса дали да бъде свален и поставен под търсене на наказателна отговорност Иван Гешев, или да се изтеглят ли всички руски войски от всички украински територии, за да спре войната“.

Според него е естествено по време на дебатите преди изборите партиите да укриват как се позиционират по тези въпроси, защото могат да загубят избиратели, пише.

Не е ясно, обаче, защо избирателите и журналистите не си поставят за задача да накарат партийните лидери да определят ясно политиката си, коментира Костов. „Боят се, защото не си познават избирателите, не ги знаят какво мислят. Защото са отчуждени, превърнали са се в един далеко от хората елит, който не е сред тях“.

По думите му „Продължаваме промяната“ дължи отговор защо се стигна до този резултат на изборите.

„Най-острият проблем на страната е, че мафията се консолидира и създаде собствена йерархична пирамида, в която издигна на върха свои представители и така престана вече да бъде мафия. Мафиотската пирамида наложи на всички своите правила. От това дойдоха много от процесите на разпад в обществото“, подчерта бившият премиер.

„Има вероятност всички политици да се изпокрият и никой да не смее да управлява“ – прогнозира бившият премиер Иван Костов в интервю за БНР.

Според него има ясна възможност за управление – тези, които свалиха правителството на Кирил Петков, да поемат сега управлението на страната. Това са ГЕРБ, ДПС и „Възраждане“. По думите му обаче това едва ли ще се случи:

„Колкото и да се пъчат и да говорят колко голяма експертиза имат ГЕРБ, имайки предвид боязливостта на техния лидер – той си дава ясна сметка, че не може да се справят с тази ситуация, в която се намира страната – много бързо ще загубят тази преднина и ще се окажат не в кондиция да спечелят местните избори. Тогава би паднало правителството им, ако го направят“.

Той подчерта, че много от партиите не са се позиционирали ясно по основни теми – войната на Путин срещу Украйна и липсата на върховенство на закона в България, както и дали да бъде свален и поставен под наказателна отговорност главният прокурор Иван Гешев. Тези позиции е трябвало да бъдат изяснени по време на предизборни дебати, от каквито политиците се боят.

„Боят се, защото не си познават избирателите, не ги знаят какво мислят. Защото са отчуждени, превърнали са се в един далеко от хората елит, който не е сред тях“, коментира бившият министър-председател.

Според Иван Костов ДБ ще бъде напълно унищожена от евентуална коалиция с ГЕРБ и ДПС. А „Продължаваме промяната“ дължи отговор защо се стигна до този резултат на изборите.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Иван скочи от 11 етаж на блока. Вижте видео посланието му и ще изстинете
Next: Ужасяващо! Страшна експлозия в Арсенал, има няколко загинали и ранени. Небето е розово

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.