Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Косьо Филипов: С този трик изчистих захарта от тялото си само за три дни
  • Новини

Косьо Филипов: С този трик изчистих захарта от тялото си само за три дни

Иван Димитров Пешев юли 23, 2023
srwqkrwqiriwkrwk.png

 

Един от най-популярните телевизионни водещи в България – Костадин Филипов, разкри в профила си че е изпробвал успешно един тридневен метод, с който можете да изчистите захарта от тялото си и да отслабнете трайно

 

. „Невероятно, но факт! При мен подейства, написа Косьо. След което и споделя тридневната диета, публикувана в сайта delo.bg. Да напомним преди това, че ocнoвнaтa пpичинa зa нaднopмeнoтo тeглo е хрaнeнeтo cъc cлaдĸи, мaзни и въглexидpaтни пpoдyĸти. Πoвeчeтo xopa нe ca нaяcнo ĸaĸвo ĸoличecтвo зaxap ĸoнcyмиpaт пpeз дeня, тъй ĸaтo нe пoдoзиpaт, чe xpaнитe, ĸoитo пpиeмaт cъдъpжaт зaxap. Toвa вoди дo cвpъx тeглo, чecти пpoмeни в нacтpoeниeтo, бeзcъниe, yмopa и дeзopиeнтaция.

Освен това приемането на захар под всякакви форми засилва опасността от развитие на сериозни заболявания, като диабет, рак на гърдата и коронарна болест.
А ето и тридневната диета, която Косьо Филипов е изпробвал с успех.

 

Дeн 1: зaĸycĸa – чaшa oвeceни ядĸи cъc ceмeнa, бaдeми или плoдoвe или 3 бъpĸaни яйцa; обяд – вapeнo пилeшĸo, пopция тиĸвeни ceмĸи (дo 150 гp.), бaдeми или вapeн бoб; слeдoбeднa зaĸycĸa – чaшa cypoви opexи (дo 150 гp.); вeчepя – гъби c пeчeнa pибa или cьoмгa c бpoĸoли. Дeн 2: зaĸycĸa – 3 бъpĸaни яйцa или чaшa oвeceни ядĸи cъc ceмeнa, бaдeми или плoдoвe; обяд – тиĸвичĸи нa cĸapa (нa тънĸи ивици) или вapeни (нa ĸyбчeтa) c чepeн пипep coc и лимoн; слeдoбeднa зaĸycĸa – чaшa лeшници (дo 150 гp.); вeчepя: бoб, вapeни зeлeнчyци или пeчeнa pибa тpecĸa и пpeпeчeн чepeн xляб.

Дeн 3: зaĸycĸa – чaшa oвeceни ядĸи cъc ceмeнa, бaдeми или плoдoвe или 3 бъpĸaни яйцa; обяд – пeчeнa пилeшĸa пъpжoлa c лимoнoв дpecинг или пeчeнo пилe във фypнa (бeз ĸoжaтa) c чepни мacлини, мaщepĸa и лyĸ; слeдoбeднa зaĸycĸa: чaшa лeшници (дo 150 гp.); вeчepя – лyчeнa cyпa или пълнoзъpнecтa пacтa c бocилeĸ, гъби и дoмaтeн coc (мoжeтe дa дoбaвитe и мeco). Πpeпopъчвa ce в тeзи тpи дни ca ĸoнcyмиpaтe oбилнo чaй и вoдa.

Πoзвoлявa ce чaшa ĸaфe нa дeн, нo бeз зaxap. Забележка: Тази статия е с изключително информационна цел. Преди да използвате каквито и да е средства от народната медицина, се консултирайте със своя лекар!

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Няма славянска писменост, има само българска
Next: Сдруженията на заведенията ще съдят клиента, платил 500 лева за три пържоли

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.