Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Котарак всеки ден носи в офис купища долари, служителите се слисаха, когато разбраха откъде ги взема
  • Новини

Котарак всеки ден носи в офис купища долари, служителите се слисаха, когато разбраха откъде ги взема

Иван Димитров Пешев август 13, 2022
ktoakrakrkar.jpg

Веднъж Стюард МакДаниъл – собственик на фирмата за маркетинг GuRuStu в американския град Тълса, се изправил пред сериозен проблем. В офиса на фирмата, разположен на партера, се появили мишки.

Приемайки решението да се сдобие с котка, Стюард отишъл в местния приют за животни. Мъжът там си избрал шестмесечно котенце и го приютил в офиса на компанията си.

Котенцето се чувствало прекрасно в новия си дом. Цял ден се разхождало из стаите, качвало се на компютърните клавиатури и „помагало“ на служителите са изпращат все още недописаните електронни писма. Е, също е ловило и мишки. Веднъж служителите на фирмата забелязали обаче нещо странно. Пред затворените стъклени врати, водещи в сградата, на пода лежала купчина дребни банкноти, а до тях седяло вече порасналото котенце.

Хората били в недоумение. Откъде са се взели парите, а и в такова количество? На следващия ден ситуацията се повторила. Решавайки да изяснят какво точно се случва, служителите започнали внимателно да следят котката и установили следното. През деня котката прекарвала доста време пред стъклените врати, припичайки се на слънце.

Минаващите покрай нея хора, желаейки да си поиграят с котето, промушвали през процепа на вратите банкнота, а котката ловко я хващала. Трябва да се каже, че сградата се намира в район, където има много развлекателни центрове и пешеходни алеи. На ден покрай офиса минавало страшно много народ, който пък на никъде не бързал.

Затова парите към вечерта ставали доста много. Служителите на фирмата заедно със собственика решили да изразходват „припечелените“ от котето пари за добра кауза – да ги предават на местен център за бездомници. А на вратата на офиса те написали и съответната обява.

Славата за котката филантроп бързо се разнесла и из другите градове, хората започнали да пращат пари за благотворително, а дори и по интернет.

В резултат на любовта си към наличните котето дори се сдобило и със съответния прякор CASHnip (комбинация от думи, CASH – налични пари и и CATNIP – коча билка, чиято миризма много привлича котките). В крайна сметка тази прекрасна житейска история обиколи света, все пак доброто поражда добро.

Приютявайки котето от приюта, вместо да си купи породиста котка, собственикът на фирмата е направил толкова голямо добро дело, колкото не е могъл и да сънува. Котето се разплатило двойно за добротата – хем е ловило мишки, хем и пари за бездомните е събирало. Какъв невероятен кръговрат на доброто!

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Спира смъртта на мозъчните клетки, лекува кръвоносните съдове – тинктура-спасител за възрастни над 50
Next: Кървав ужас с черен Мерцедес на софийския булевард на смъртта Черни връх

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.