Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Кошмар: БНБ обяви колко голям е станал външния ни дълг, ще се хванете за главата
  • Новини

Кошмар: БНБ обяви колко голям е станал външния ни дълг, ще се хванете за главата

Иван Димитров Пешев април 1, 2022
koshamrmamramr.jpg

Външният дълг на страната стана 41.675 млрд. евро. Това е 55.5% от брутния вътрешен продукт на България, сочат предварителните данни на Българската народна банка.

Сумата нараства със 7.2% или 2.79 млрд. евро спрямо месец януари 2021 година, когато брутният външен дълг е възлизал на 38.885 млрд. евро или 57.3% от БВП на страната.

В края на януари 2022 г. краткосрочните задължения са 6.701 млрд. евро (16.1% от брутния дълг, 8.9% от БВП) и се увеличават с 945.1 млн. евро (16.4%) спрямо края на януари 2021 г. (5.756 млрд. евро, 14.8% от дълга, 8.5% от БВП).

Дългосрочните задължения възлизат на 34.974 млрд. евро (83.9% от брутния дълг, 46.6% от БВП), като се увеличават с 1.845 млрд. евро (5.6%) спрямо края на януари 2021 г. (33.128.5 млрд. евро, 85.2% от дълга, 48.8% от БВП).

Към края на януари 2022 година 26.636 млрд. евро (63.9%) от брутните външни задължения са с остатъчен матуритет над една година. В евро са деноминирани 82% от брутните външни задължения, при 84.4% година по-рано.

Брутният външен дълг на сектор Държавно управление в края на януари 2022 г. е 8.214 млрд. евро (10.9% от БВП). Спрямо края на януари 2021 г. (7.995 млрд. евро, 11.8% от БВП) той се увеличава с 219.5 млн. евро (2.7%).

Външните задължения на Централната банка са 1.928 млрд. евро (2.6% от БВП). Те се повишават с 1.099 млрд. евро (132.6%) спрямо края на януари 2021 г. (829.1 млн. евро, 1.2% от БВП).

Външните задължения на сектор Други парични финансови институции са 4.88 млрд. евро (6.5% от БВП). Те се увеличават със 780.9 млн. евро (19%) спрямо края на януари 2021 г. (4.099 млрд. евро, 6% от БВП). Външните задължения на Други сектори са 12.768 млрд. евро (17% от БВП). Те нарастват със 738.6 млн. евро (6.1%) спрямо същия месец на миналата година (12.029 млрд. евро, 17.7% от БВП).

Вътрешнофирменото кредитиране е в размер на 13.884 млрд. евро (18.5% от БВП) в края на януари 2022 г., което е с 47.3 млн. евро (0.3%) по-малко в сравнение с края на януари 2021 г. (13.931 млрд. евро, 20.5% от БВП). То е с най-значителен дял в структурата на външния дълг – 33.3% към края на януари 2022 г., при 35.8% година по-рано.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Столичани бият тревога: Танкове ли реват в столичния парк Заимов?
Next: Червена тревога в София! Прозорци се пръскат, дървета са влачат по улицата с изтръгнат корен!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.