Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Кошмар: БНБ обяви колко голям е станал външния ни дълг, ще се хванете за главата
  • Новини

Кошмар: БНБ обяви колко голям е станал външния ни дълг, ще се хванете за главата

Иван Димитров Пешев април 1, 2022
koshamrmamramr.jpg

Външният дълг на страната стана 41.675 млрд. евро. Това е 55.5% от брутния вътрешен продукт на България, сочат предварителните данни на Българската народна банка.

Сумата нараства със 7.2% или 2.79 млрд. евро спрямо месец януари 2021 година, когато брутният външен дълг е възлизал на 38.885 млрд. евро или 57.3% от БВП на страната.

В края на януари 2022 г. краткосрочните задължения са 6.701 млрд. евро (16.1% от брутния дълг, 8.9% от БВП) и се увеличават с 945.1 млн. евро (16.4%) спрямо края на януари 2021 г. (5.756 млрд. евро, 14.8% от дълга, 8.5% от БВП).

Дългосрочните задължения възлизат на 34.974 млрд. евро (83.9% от брутния дълг, 46.6% от БВП), като се увеличават с 1.845 млрд. евро (5.6%) спрямо края на януари 2021 г. (33.128.5 млрд. евро, 85.2% от дълга, 48.8% от БВП).

Към края на януари 2022 година 26.636 млрд. евро (63.9%) от брутните външни задължения са с остатъчен матуритет над една година. В евро са деноминирани 82% от брутните външни задължения, при 84.4% година по-рано.

Брутният външен дълг на сектор Държавно управление в края на януари 2022 г. е 8.214 млрд. евро (10.9% от БВП). Спрямо края на януари 2021 г. (7.995 млрд. евро, 11.8% от БВП) той се увеличава с 219.5 млн. евро (2.7%).

Външните задължения на Централната банка са 1.928 млрд. евро (2.6% от БВП). Те се повишават с 1.099 млрд. евро (132.6%) спрямо края на януари 2021 г. (829.1 млн. евро, 1.2% от БВП).

Външните задължения на сектор Други парични финансови институции са 4.88 млрд. евро (6.5% от БВП). Те се увеличават със 780.9 млн. евро (19%) спрямо края на януари 2021 г. (4.099 млрд. евро, 6% от БВП). Външните задължения на Други сектори са 12.768 млрд. евро (17% от БВП). Те нарастват със 738.6 млн. евро (6.1%) спрямо същия месец на миналата година (12.029 млрд. евро, 17.7% от БВП).

Вътрешнофирменото кредитиране е в размер на 13.884 млрд. евро (18.5% от БВП) в края на януари 2022 г., което е с 47.3 млн. евро (0.3%) по-малко в сравнение с края на януари 2021 г. (13.931 млрд. евро, 20.5% от БВП). То е с най-значителен дял в структурата на външния дълг – 33.3% към края на януари 2022 г., при 35.8% година по-рано.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Столичани бият тревога: Танкове ли реват в столичния парк Заимов?
Next: Червена тревога в София! Прозорци се пръскат, дървета са влачат по улицата с изтръгнат корен!

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.