Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Кошмар! Служителки на детска градина стряскат деца за наказание
  • Новини

Кошмар! Служителки на детска градина стряскат деца за наказание

Иван Димитров Пешев октомври 12, 2022
sashastmastmast.jpg

Четири работнички в детската градина са уволнени, след като са носели ужасяващи маски за Хелоуин, за да плашат малки деца като форма на наказание

Видео показва член на персонала в „Lil’ Blessings Childcare“ в Мисисипи, САЩ, който ужасява малките деца, като крещи в лицата им и ги преследва.

Един работник дори може да бъде чут да казва на маскираната жена да избягва „добрите“ малки деца и да се насочи към тези, които са били „лоши“, оставяйки мнозина в сълзи, пише 9gag.com.

Разгневени родители определиха наказанието като „отвратително“.

Не изпускай тези оферти:

Четиримтаа членове на персонала вече са уволнени, според Monroe Journal. Видеото беше споделено във Facebook в четвъртък от очевидно загрижен родител, който „не се забавляваше от това“.

Още новини от САЩ:

Европейската космическа сонда „Хера“ ще бъде изстрелян в края на 2024 г., за да разгледа по-отблизо кратера на астероида Диморфос, предизвикан от удара на американската сонда ДАРТ, и да установи как се е променила траекторията на междузвездната канара, намираща се на 11 млн. километра от Земята, съобщи Европейската космическа агенция (ЕКА).

При изпитанието на НАСА сондата с размерите на хладилник се блъсна в астероида Диморфос със скорост 22 000 километра в час. Това е първият опит за планетарна защита и целта е подобен груб метод на директен удар да бъде използван в бъдеще, за да се избегне сценарият на Страшния съд, при който космическа скала се сблъсква директно със Земята. „Това е преломен момент“, заяви шефът на НАСА Бил Нелсън след обявяването на първите резултати от анализа.

По този повод базираното в Брюксел американско електронно издание „Политико“ направи коментар с някои шегаджийски нотки. След шест седмици министрите на космическите изследвания от цяла Европа (и странно, може би и от Канада) ще се срещнат в Париж, за да договорят паричните си обещания за проекти, които ще определят курса на космическата политика на континента до 2030 г.

Голямата среща на Европейската космическа агенция се провежда само веднъж на три години, а тази на 21-23 ноември е голяма, не на последно място защото от държавите се иска да предоставят рекордните 18,5 млрд. евро (или приблизително толкова).

Мащабът на исканите средства отразява предизвикателствата, пред които е изправена Европа в космоса. Войната на Русия срещу Украйна наруши сътрудничеството с Роскосмос във всички области – от мисията за изследване на Марс ExoMars до пилотираните полети до Международната космическа станция, която също върви към забрава. Междувременно Европейската комисия иска пари от ЕКА за нова комуникационна сателитна мрежа, която ще намали зависимостта от други, а в играта са, разбира се, и безброй изследователски схеми.

При последната среща на министрите на ЕКА в Севиля през 2019 г. Германия изпревари Франция, традиционния лидер в европейското космическо пространство, като най-голям отделен инвеститор, така че по време на разговорите в Grand Palais Éphémère (временен експозиционен център на Масово поле между Екол милитер и Айфеловата кула) в Париж, чийто домакин ще бъде френският министър на икономиката Бруно Льо Мер, обичащ ракетите, ще има поне намек за френско-германска конкуренция.

Една от големите теми е свързана с пилотираните космически полети. Да, Том Круз може скоро да се отправи към космоса (сериозно), но Европа няма как да изпрати свои собствени астронавти. Вместо това тя се възползва от услугите на руските космически кораби или, напоследък, на SpaceX. Франция отдавна иска да осигури самостоятелни полети на европейски астронавти, но Германия е по-сдържана при перспективата за още една инвестиция при наличието на алтернативи.

Индустрията има свой собствен план, който естествено би искала държавите да се съгласят да развият. Френската ArianeGroup, която разработва серията ракети „Ариана“, миналия месец представи предложение за така наречената „интелигентна горна степен за иновативни изследвания“, или накратко SUSIE, която би могла да се монтира на проектираната ракета „Ариана 6“ и да изведе петима астронавти в орбита.

Служителите на ЕКА твърдят, че SUSIE няма да бъде подкрепена от министрите преди следващата среща на върха, която ще се проведе през 2025 г., но вероятно ще бъде разгледана в Париж и на специална конференция за перспективите на европейските полети с хора в космоса, която ще се проведе в Германия (стария скептик) през ноември следващата година.

Пропусната мисия до Марс: Докато сме на темата, един допълнителен неочакван резултат от нахлуването на Русия в Украйна е, че сега ще са необходими поне още четири години, за да разберем дали някога е имало живот на Марс. На срещата на върха в Париж министрите ще разгледат варианти за заместване на Роскосмос в ExoMars, може би с НАСА, но прозорците за изстрелване на марсоход до Червената планета са малко и далеч. При нормален график той щеше да стартира миналия месец от Казахстан, но вместо това сега почти сигурно няма да тръгне поне до 2026 г.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Доц. Ангел Кунчев със сериозно предупреждение, необходимо ли е затягане на мерките още сега
Next: Скандал: Митов разкри как от Промяната са изнудили украинското посолство да изпрати писмо, че

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.