Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Кошмар: Срути се сграда върху спасители!
  • Новини

Кошмар: Срути се сграда върху спасители!

Иван Димитров Пешев февруари 12, 2023
koshhashasmrmasdasd.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

дът в Турция продължава и не се вижда неговия край. Тревожните новини следват една след друга, а хората са под постоянен стрес и в невидение за бъдещето.

Преди малко пострадаха спасителни екипи в Хатай, след като сграда се срути върху тях.

На кадрите, които ви предоставяме, се вижда как хората са затрупани от отломки, изсипващи се върху тях.

Стана ясно също, че турската полиция задържа 12 души за некачествено строителство, след като много сгради са се срутили в Югоизточна Турция.

Сре арестуваните са и строителен предприемач от окръг Газиантеп и 11 души от окръг Шанлъурфа.

Земетресението с магнитуд 7,8 по Рихтер и вторичните трусове, предизвикани от него, разтърсват Сирия и Турция от началото на тази седмица. Жертвите вече са повече от 20 000, огромно количество сгради са сринати до основи. Други дори по-силни земетресения са взимали много по-малко жертви преди. Защо това земетресение беше толкова смъртоносно?

Нестабилността на старите сгради

Видеоклипове от най-близките до епицентъра градове показват как многоетажни сгради се сриват, сякаш са направени от картон. Според Мехди Кашани, професор по сеизмично инженерство в британския университет в Саутхемптън, такива сгради в повечето случаи са стари и имат “хлабава структура”.

Това означава, че сградата има прекалено много прозорци, широки врати и други “отвори” на местата, на които би било по-добре да се изградят плътни стени, които играят стабилизираща роля при силен трус. Ако приземният етаж на една сграда е построен по този модел, това може да срути цялата конструкция.

Много от сградите в регионите, поразени от земетресението, са строени преди да влязат в сила новите правилници за строителство, което да издържа на сеизмична активност. Сегашните стандарти са от края на 1990-те и началото на 2000-те години – тогава бяха извлечени важни поуки от тежкото земетресение в японсия град Кобе (1995), обяснява Кашани пред ДВ.

Тези правилници показват как точно трябва да се строят сгради в региони със силна сеизмична активност – на разломите между тектонските плочи, където се намира и граничния регион между Турция и Сирия.

Според Кашани и по-старите сгради могат да бъдат преустроени, за да отговарят на изискванията, както правят в Япония и Чили, където земетресенията са обичайно явление. За целта обаче са нужни политическа воля и много пари.

Корупция и порочни практики

Инженерът Джемал Гьокче разказва пред германската медийна мрежа АРД за друг често срещан проблем. Според него един от основните недостатъци на строителството в Турция е, че често се строи без разрешителни, а на някои сгради, които съответстват на изискванията, се правят надстройки.

Тези незаконни допълнителни етажи обременяват строителната конструкция, която не е изчислена за подобна тежест, така че сградата би могла да се срути и без земетресение. Инженерът дава пример със сграда, която първоначално е имала само пет етажа, а по-късно върху нея незаконно са добавени още три. В крайна сметка в отломките ѝ загиват 21 души.

При подобни незаконни строежи строителите разчитат, от една страна, че никой няма да проверява, а от друга, че държавата обикновено издава амнистия за незаконното строителство – най-често преди избори, обяснява Гьокче пред АРД. По думите му тези проблеми не са нови и най-вече не са се появили за първи път при управлението на президента Реджеп Ердоган. ”Това е съществувало и в миналото, но сега се е превърнало в нещо обичайно. Живеем във време, в което нередностите са се превърнали в правило”, казва експертът пред германската медия.

След последното голямо земетресение в Турция през 1999 г. тогавашното правителство въведе данък “земетресение”. „От този данък се събраха огромни суми, но вместо с тях да се укрепват сградите, които бяха застрашени, или да се строят нови и стабилни къщи, парите отидоха за изграждане на пътища, коментира Гьокче.

Как сградите да станат по-стабилни?

Един от начините да се защити сградата от земетресения е да се изгради на колони. По този начин вибрациите от земята се предават по-слабо към строителната конструкция във височина – обяснява строителната инженерка Ламия Месари-Бекер пред ДВ.

Небостъргачите пък се строят по по-особен начин, важна роля там играят и свързващите елементи. „Възможно е да се свържат греди и колони по такъв начин, че в случай на вибрации от земетресение да има само повреди или деформации, но не и разрушаване на сградата.”

Огромните щети не са резултат само от строителството. Самото земетрсение е било твърде мощно, а епицентърът на мълка дълбочина. Експертът обяснява това чрез сравнение с вълни в морето – големите вълни могат да свалят и най-опитния сърфист от дъската му, но ако вълната вече е изминала голямо разстояние в океана, силата ѝ отслабва и тя вече не е заплаха дори и за неопитните в сърфа.

От решаващо значение е дали епицентърът е дълбоко под земната повърхност или не. При земетресението в Иран през 2003 година с магнитуд 6,3 по Рихтер жертвите бяха повече от 25 000, защото епицентърът беше много близо до земната повърхност. При трусове със същия магнитуд, но с по-дълбок епицентър жертвите са били значително по-малко.

Конструкцията е по-важна от материалите

Експертът Кашани казва, че материалите, използвани в строителството на една сграда, не са по-важни от самата конструкция. Ако е с правилния състав, бетонът може да е издръжлив на земетресения. Но ако е конструирана неправилно, бетонната сграда също може да се срине.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Спасиха двумесечно бебе 128 часа след земетресенията
Next: 128 часа след труса: Спасиха бебе на 2 месеца от развалините в Турция

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.