Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Край: Левовете от банкоматите отиват в историята от тази дата
  • Новини

Край: Левовете от банкоматите отиват в историята от тази дата

Иван Димитров Пешев март 5, 2024
dsdvdfvsdfvfdbgfhjhgj.png

На 1 януари 2025 година България трябва да премине към еврото. Незабавно банкоматите ще спрат да пускат пари в лева. Ще може да се изтегля единствено евро след датата на въвеждане.

Преобразуването на цените и другите стойности от лева в евро се извършва чрез прилагане на пълната числова стойност на фиксирания валутен курс и закръгляване на получената сума до два знака след десетичната запетая на базата на третия знак след десетичната запетая в съответствие с математическите правила за закръгляване, а именно:

Ако третият знак след десетичната запетая е по-малък от пет, вторият знак след десетичната запетая остава непроменен; нo ако третият знак след десетичната запетая е равен или по-голям от пет, вторият знак след десетичната запетая се увеличава с едно.

Описват се и специфичните случаи, при които не се прилага гореописаното математическото правило (изключения от общото правило за закръгляване): превалутиране на заплати, пенсии, социални придобивки, превалутиране на номиналната стойност на финансови инструменти.

С цел да се сведат до минимум публичните разходи, свързани с въвеждането на еврото, всеки субект, независимо дали е частен или публичен, следва да бъде отговорен за покриването на своите разходи, произтичащи от въвеждането на еврото, както и за своята организационна и техническа подготовка.

Разходите, свързани с приемането на еврото в частния сектор, не следва да се компенсират от публични средства, съобщават от Министерство на финансите.

Един месец след като ЕС издаде решение, че ще ни приеме в Еврозоната ще започне да тече преходен период с изписване на цените в лев и евро. Той ще продължи 12 месеца след въвеждането на еврото.

Всеки търговец, който спазва правилата перфектно, показва двете цени, преобразува правилно и разбираемо валутите, ще получи стикер „Честен търговец“. КЗП, министерствата, НПО-та и всички отговорни институции ще съблюдават пазарното поведение.

Гражданите ще могат да събират информация и да сигнализират на властите. В първия месец след като влезем в еврозоната ще ни връщат ресто само в евро, освен ако няма някаква пречка. Дори да заплатим в левове. Изключение: търговците няма да бъдат задължени да приемат от купувача повече от 50 броя монети в лева.

Работата на банкоматите – може да се изтегля единствено евро след датата на въвеждане на еврото.

Държавата ще снабди търговците и фирмите с монети и банкноти в евро още преди то да е въведено. В преходния период, в който работят и двете валути, търговецът няма да е задължен да получи повече от 50 броя левови монети, включително стотинки.

Регламентира се, още че Българската народна банка ще обменя безплатно и в неограничено количество банкноти и монети от лева в евро без ограничение във времето;

– Кредитните институции и „Български пощи“ ЕАД ще предоставят услуга за обмен на банкноти и монети от лева в евро, безплатно през първите 6 месеца след въвеждането на еврото

Стойността на лева ще бъде равнозначна на стойността в евро, преобразувана чрез прилагане на неотменимо фиксирания обменен курс от 1.95583 лева за 1 евро.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Голяма промяна на пазара на жилища у нас
Next: Автогигант откри завод в България на мястото на Практикер, търсят 400 души за работа

Последни публикации

  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.