Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Край с лесните бързи кредити: Почват проверки на всеки
  • Новини

Край с лесните бързи кредити: Почват проверки на всеки

Иван Димитров Пешев септември 13, 2023
dgfhgfngfmhgjt.jpg

ЕС прие доста драстични мерки, които ще променят доста кредитната система в Европа, респективно в България.

Новата директива ще влезе в употреба у нас най-късно след 3 години, като през този период съществуващите досега закони трябва да бъдат променени.

Новите правила вече са приети от ЕП и се отнасят за всички кредити на стойност до 100 000 евро, съобщават от пресслужбата му.

Едно от последствията ще е много по-задълбочено проверяване на клиентите на банките преди да получат парите.

Новият начин на пресяване на кредотополучателите трябва да гарантира, че те наистина ще могат да изпълнят задълженията си.

Макар някои да са недоволни, че така няма да получат сумите на които се надяват, гледната точка на ЕС е, че това е в крайна сметка в полза на самите тях.

Борбата с безотговорното кредитиране и свръхзадлъжнялостта са основна цел на промените.

 

Специално внимание към страдащите от онкологични заболявания

От друга страна се обръща специално внимание на една специфична група – боледувалите от рак.

За излекуваните онкоболни се изисква застраховка, при която те имат „правото да бъдат забравени“ след съответен период от време.

Така че предишното им заболяване да не се отрази на застрахователните проценти.

Радикално ще се променят и рекламите за кредите. За тях става задължително да съдържат предупреждение, както например при алкохолните напитки или цигарените кутии. То трябва да съдържа ясен текст, че заемането на пари струва пари.

Ще може да се откажеш от кредита до две седмици, без да даваш обяснение

Финансови продукти като овърдрафт и превишаване на лимита стават регулирани от държавите. Ще трябва да бъде въведен и таван на таксите и гаранции, че клиентите няма да бъдат натоварени с прекомерни лихви.

 

Във всяка европейска страна, включително и България, става задължително правото всеки да може да се откаже от кредита до 14 дни след сключване на договора, без да му се налага да дава обяснение защо го прави.

Предварителното погасяване и намаляването на общите разходи на кредитите също няма да носят вече допълнителни загуби на получателите им.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Варненски паяк изтърва Мерцедес и го потроши, сега кой ще плаща щетите?
Next: Известният българин като абитуриент през 1984 г.-Досещате ли се кой е

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.