Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Край с лесните бързи кредити: Почват проверки на всеки
  • Новини

Край с лесните бързи кредити: Почват проверки на всеки

Иван Димитров Пешев септември 13, 2023
dgfhgfngfmhgjt.jpg

ЕС прие доста драстични мерки, които ще променят доста кредитната система в Европа, респективно в България.

Новата директива ще влезе в употреба у нас най-късно след 3 години, като през този период съществуващите досега закони трябва да бъдат променени.

Новите правила вече са приети от ЕП и се отнасят за всички кредити на стойност до 100 000 евро, съобщават от пресслужбата му.

Едно от последствията ще е много по-задълбочено проверяване на клиентите на банките преди да получат парите.

Новият начин на пресяване на кредотополучателите трябва да гарантира, че те наистина ще могат да изпълнят задълженията си.

Макар някои да са недоволни, че така няма да получат сумите на които се надяват, гледната точка на ЕС е, че това е в крайна сметка в полза на самите тях.

Борбата с безотговорното кредитиране и свръхзадлъжнялостта са основна цел на промените.

 

Специално внимание към страдащите от онкологични заболявания

От друга страна се обръща специално внимание на една специфична група – боледувалите от рак.

За излекуваните онкоболни се изисква застраховка, при която те имат „правото да бъдат забравени“ след съответен период от време.

Така че предишното им заболяване да не се отрази на застрахователните проценти.

Радикално ще се променят и рекламите за кредите. За тях става задължително да съдържат предупреждение, както например при алкохолните напитки или цигарените кутии. То трябва да съдържа ясен текст, че заемането на пари струва пари.

Ще може да се откажеш от кредита до две седмици, без да даваш обяснение

Финансови продукти като овърдрафт и превишаване на лимита стават регулирани от държавите. Ще трябва да бъде въведен и таван на таксите и гаранции, че клиентите няма да бъдат натоварени с прекомерни лихви.

 

Във всяка европейска страна, включително и България, става задължително правото всеки да може да се откаже от кредита до 14 дни след сключване на договора, без да му се налага да дава обяснение защо го прави.

Предварителното погасяване и намаляването на общите разходи на кредитите също няма да носят вече допълнителни загуби на получателите им.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Варненски паяк изтърва Мерцедес и го потроши, сега кой ще плаща щетите?
Next: Известният българин като абитуриент през 1984 г.-Досещате ли се кой е

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.