Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Край с лъжата за тюркския ни произход: Резултати от ново ДНК-изследване на генофонда в България
  • Новини

Край с лъжата за тюркския ни произход: Резултати от ново ДНК-изследване на генофонда в България

Иван Димитров Пешев юли 26, 2022
dknproizizohd.png

В началото на седмицата излязоха първите резултати от най-мащабното правено досега ДНК-изследване на генофонда в България, научи ТОП Новини.

То доказа по безспорен начин, че българите са народ с европейска генетична структура, а тюркските гени са едва 1,5%.

40% от днешните българи принадлежат към хаплогрупите E-V13 и I-M423, които най-вероятно са възникнали в нашата Прародина на Балканите и оттук са били разпространени в цяла Европа от нашите предци при тяхната демографска експанзия след овладяването на земеделието. Също така за българите са характерни автохтонни, почти ендемични, редки и уникални генни комбинации.

Генетично българите са по-близко до италианците, северните гърци и дори унгарците, отколкото до останалите славяни.

При предишното голямо генетично изследвано директорът на Националната Генетична Лаборатория проф. Иво Кременски заяви в материал в сп. „Гео“: „Независимо дали им се харесва на някои хора, оказа се, че имаме изключително малко славянско влияние в нашия народ – ние стоим много далеч от основните славянски народи“. Според изследването ние не сме близки родственици със славяните, а имаме само натрупан славянски примес в по-късен период.

„Освен общите гени с Гърция и Италия, имаме корен, който сме наследили от прабългарите, които са дошли от Изтока. Оттам е индоевропейския ни корен. Нашите предци на коне обаче нямат нищо общо с тюркските племена, сочат резултатите – нямаме и 1% гени, свързана с монголоидната раса, към която спадат тюркските племена. Дори въпреки историческата ни съдба на петвековно робство, в гените ни не са останали следи от дългото съжителство с турци. Възможно е ние да сме обогатили тяхното ДНК, но обратният процес не се забелязва“, подчерта акад. Ангел Гълъбов.

Коментар на редактора:

Това генетично изследване е от изключителна важност, а българските медии, учени и историци не му обърнаха почти никакво внимание. Не чухте за него по новинарските емисии, не чухте дискусии в сутрешните блокове, не чухте и изказвания на иначе устатите ни и компетентни историци.

А трябваше.

Защото темата за произхода на българския народ е много важна. И тъй като е много важна не просто за нас, а с голяма вероятност е от световно историческо значение, мнозина предпочитат да мълчат.

Чудовищната лъжа, че българите са тюрки (ако се чудите защо македонските лумпени ни обиждат на „татари“, именно затова е) е дълбоко вкоренена в официалната история. Тази лъжа можете да прочетете във всеки учебник по история, по който сте учили вие или вашите деца. Нея можете да прочетете в Уикипедия, нея ще чуете и от устите на най-известните „историци“.

А това е лъжа.

Гените не се подават на манипулация. И доказват лъжата. Езикът, в своето историческо развитие, не се подава на манипулация. И доказва лъжата. Простата човешка логика, която куца в официалната теория, също доказва лъжата.

Истината се оказва трудна за възприемане, след като са те лъгали цял живот. И се иска открито и непредубедено съзнание, за да я допуснеш до себе си.

А истината е, че българите са изключително древен народ. Нещо повече. Те са преки наследници на най-древния народ в Европа. Народът, притежаващ най-старата писменост в света, народът, започнал пръв да обработва златото и металите, народът, чиято култура е била на такова високо ниво, че с увереност може да се нарече люлка на знанията, които са превърнали европейската цивилизация в това, което е днес. Този народ не е бил пришълец. Не е дошъл от Иран, Пакистан, Афганистан, Татарстан, Хиндукуш, Памир и откъде ли не още. Той е живеел тук от незапомнени времена. И ние сме неговите наследници.

Това обаче не чухте никъде през седмицата. Едно такова признание и навързване на непризнатите досега исторически факти би разтърсило и пренаписало не само българската, но и световната история. И понеже залогът е прекалено голям, се мълчи.

От хилядолетия насам историята на българите е била писана от недоброжелатели. Била е преиначавана и манипулирана. Днес обаче, нашата собствена българска научна общност да прави същото – това е престъпление срещу народа, престъпление срещу кръвта.

Рано или късно то трябва да получи своето заслужено наказание. Защото да ограбиш собствения си народ от идентичност, принадлежност и самочувствие е едно от най-чудовищните престъпления.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Отново смърт. Страховита катастрофа затвори автомагистрала Тракия тази нощ
Next: Предаваме от ВМЗ Сопот – истински шок за работниците. Току-що изнесоха овъглен млад мъж

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.