Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Кралицата на рецептите това лято: Маринован патладжан с чесънче и орехчета
  • Новини

Кралицата на рецептите това лято: Маринован патладжан с чесънче и орехчета

Иван Димитров Пешев юли 25, 2023
kytkytttrt.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Патладжанът е кралят на лятното и зимното меню. Лято, защото от зеленчука се приготвя лесно и е лека за храна за горещото време навън. А зимата, защото бурканите с патладжаните изчезват първи от килера.

Затова ви предлагаме отличен вариант от патладжан за подготовка за зимната реколта. Пикантно, ще се хареса на любителите на тези комбинации. Орехите ще добавят специален вкус към лакомството.

Оцет за марината, препоръчваме да приемате в концентрация от 9%. Ако използвате обичайните 6%, увеличете дозата с 1,5 пъти.

Съставки:
патладжан 1,5 кг
орехи
чесън 10 скилидки
люти чушки 1 брой

Слънчогледово масло 150 мл
магданоз 1 пакет
оцет 3 супени лъжици
сол 3 супени лъжици
Подготовка

Нарежете патладжаните на филийки или кръгчета с дебелина 3–4 mm.
Добавете сол 1 супена лъжица, оставете за час. Изплакнете под течаща вода, изстискайте леко, след което изпържете в добре загрят тиган с добавяне на 2 с.л. л. масло.
Подправки, чесън, лют червен пипер и орехчета. Добавете оцета, останалото олио и солта. Разбъркайте.

Наредете патладжаната и добавете марината в стерилизирани буркани. Когато напълнете бурканите, ги покрийте с капаците, поставете в съд с вода и стерилизирайте: 15 минути за половин литрови и 20 минути за литровите.

Защо патладжаните са толкова полезни
Само 100 грама от този чудесен зеленчук съдържат над 80 полезни хранителни вещества. Макар и в ниски концентрации, те компенсират с огромно разнообразие. В тези 100 грама, спрямо Ориентировъчния дневен прием (ОДП) на Световната здравна организация се намират: фибри – 11% от ОДП; манган – 10%; молибден – 5%; калий – 5%; фолиати – 5%; витамин К – 3%; триптофан – 3%; витамин С – 3%; магнезий – 3%; мед – 4%; калории – 1%;

Като добавка към богата палитра от витамини и минерали, патладжанът съдържа и важни фитонутриенти, които имат доказани антиоксидантни свойства. Част от тях са фенолни съединения, като кафеева и хлорогенна киселини, а друга част са флавоноиди – предимно насунин.

Именно насунинът е обект на най-задълбочени изследвания. Той е антоцианен фитонутриент и се намира най-вече в обвивката му, а в по-малки концентрации – в подлежащия тъканен слой. Като активен антиоксидант, той предпазва клетъчните мембрани от множество увреждания.

В лабораторни изследвания, е показал силно изразена способност за защита на клетъчните стени на мозъчната тъкан, които имат разнообразни функции, свързани с регулираното приемане и отделяне на вещества – хранителни и сигнални.
Освен за мозъка, насунинът е полезен и за кръвоносната система.

Той доказано понижава кръвния холестерол и неговите плаки в ключови места като аортата. Освен това действа релаксиращо на стените на кръвоносните съдове, подобрявайки кръвообращението чрез осезаемо снижаване на кръвното налягане.

Насунинът има още функции в регулирането на железния метаболизъм в тялото, нормализиране на имунната функция при алергични реакции и синтеза на колаген.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Диета с варени яйца топи 11 кг за 2 седмици: Режимът забързва метаболизма и укрепва имунитета
Next: Извънредна ситуация на Околовръстното на София, 4 патрулки гонят

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.