Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Красивата Бояна Шарлопова с пикантни разкрития за първата си среща с Шарлопов
  • Новини

Красивата Бояна Шарлопова с пикантни разкрития за първата си среща с Шарлопов

Иван Димитров Пешев декември 24, 2023
sdfgsdfvdfgbdfhgfgh.png

Красивата Бояна Шарлопова обикновено присъства в клюкарските хроники на списанията с поредния си тоалет или светска изява. Тази седмица обаче имахме шанса да я видим в по-различна светлина – като един земен, интелигентен и фин човек.

Бояна е един от домакините в новия сезон на “ Черешката на тортата „, а представянето й е повече от впечатляващо. Именно пред гостите си тя разкри някои пикантни подробности от връзката си с покойния милионер.

„Започнах работа във фабриката на Шарлопов на 22 години. Беше октомври, а на 23 декември предстоеше коледно тържество в зала 3 на НДК с над 1500 души. Решиха да правят конкурс за красота и аз се явих на сцената. Спечелих титлата и кой ми дава наградата – Шарлопов. После ме покани на танц и докато танцувахме ми каза, че ме харесва и иска да има три деца от мен. Отвърнах му – ама какви деца, за първи път се виждаме“.

Това сподели в „Черешката на тортата“ вдовицата на покойния бизнесмен Стефан Шарлопов Бояна. Богатата трапеза на бизнесдамата включи салата от кореноплодни, циганска баница с поширано яйце, сарми с кълцано месо, но преди всичко любопитни истории и много смях. Майка на четири деца и психотерапевт, Бояна Шарлопова се постара да пренесе семейния уют сред звездната компания. Концепцията й беше „Коледа по български“.

Вдовицата на Стефан Шарлопов почерпи гостите си със специалната „мъжка“ ракия по рецепта на нейния мъж.

„Година и половина след първата ни среща започва постепенно да се случва нещо между нас. Много го обичах и реших наистина да родя три деца от него. Те станаха 4, защото имаме и близнаци. Винаги съм си мислела, че и това беше урок от него да си тръгне по този начин от мен“, каза още Бояна.

Тя разкри, че преди две години се наложило да продаде семейния хотел в Германия, А със Стефан два пъти Два пъти сме се женили със Стефан в хотела им в Пампорово.

На финала Бояна получи пълен актив от 40 точки и преди петъчната решаваща вечер в кулинарното риалити е основен претендент за победата.

Continue Reading

Previous: Извънредно: Ново жестоко убийство разтресе България току що
Next: Обявиха колко пари са взели Кубрат и Тервел Пулеви за мачовете в Калифорния

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.