Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Красивата майка на Тошо Куката проговори: Държат децата ни на кучешки студ, все едно са някакви престъпници
  • Новини

Красивата майка на Тошо Куката проговори: Държат децата ни на кучешки студ, все едно са някакви престъпници

Иван Димитров Пешев април 8, 2023
toshokukatamaika.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

„Това е една репресия спрямо децата ни, спрямо нас, спрямо съпруга ми, който е на възлова позиция. Децата ни ли са най-големите престъпници в България? Цялата история е много нагласена”.

Това коментира майката на Тодор Огнянов – Куката по повод задържането и обвиненията спрямо сина й, пише Трафик нюз бг.

Според Таня Чалъкова това е политически сценарии, целящ да злепостави семейството им.

„Това е подигравка. Държат децата ни на кучешки студ, все едно са някакви престъпници. Къде е правосъдието за убийците? Какво престъпление е извършено тук, за да бъдат задържани и унижавани в цяла България като убийци и наркомани”, заяви още Чалъкова.

Tя коментира, че в никакъв случай не е съгласна със съдържанието в клипа, както и с цялата му идея, но в страната се случват много по-сериозни неща, на които трябва да се обръща внимание, като смята целия този случай за „измиване на ръцете”.

„Съгласна съм с това, че трябваше да бъдат задържани за едно денонощие, но втори ден да ги държат, това е недопустимо и неадекватно”, добави Чалъкова.

Майката на Тошо Куката заяви още, че синът и и Чеченеца са изключително добри и помагащи хора, които хранят бедни и се грижат за хора в неравностойно положение.

Чалъкова смята, че образа, който са изградили в интернет е чисто позьорски и не е вложен никакъв негативизъм, а по-скоро развлечение.

„Те търсят известност. Това е техният начин. Изкарваха си доходи, ходиха си по участия, развиваха се, но според мен някой им завидя и реши да направи от мухата слон.

Всичко е зашито с бели конци”, посочи тя, като отново категорично отрече да е имало какъвто и да е натиск спрямо Денислав, който влиза в ролята на куче във видеото.

Чалъкова коментира, че до ден днешен не е ясно дали момчето наистина е с умствена изостаналост, тъй като това само се твърди, а не е доказано.

Тя добави, че дори, когато е бил заснет клипа, хората са минавали и са изявявали желание да се снимат с тях, като в момента на действието нито един не се е спрял, за да ги критикува или да позвъни на телефон 112, щом е толкова грешно и безобразно действието им.

„Ще заведем дело срещу всички, които имат общо с това и ще бъдат наказани на много висока инстанция”, категорична е Чолакова.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Младоженци от Рибново взеха акъла на световните медии с обичаите на сватбата си
Next: Майка на 77 години носи парализирания си син на гръб от 59 години

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.