Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Красив празник е! Днес почитаме сияещ светец, черпят вълшебни и необичайни имена
  • Новини

Красив празник е! Днес почитаме сияещ светец, черпят вълшебни и необичайни имена

Иван Димитров Пешев декември 15, 2022
wsvoasgoasgas.png

Днес, на 15 декември, Православната църква почита паметта на светец с необичайно име и още по-необичайна съдба. А имената, които празнуват, са едни от най-необичайните и красиви, които сте чували.

Св. свщмчк Елевтерий произхождал от знатно римско семейство. Той получил християнско възпитание. Когато бил на 20 години, св. Елевтерий бил провъзгласен за епископ.

Светият отец допринесъл много за укрепване на Христовата вяра със своите мъдри проповеди и всеотдайна служба на Бога и паството си.

Кратко житие битие на светеца:

Не изпускай тези оферти:

По време на управлението на Илия Адриан I, който бил ревностен идолопоклонник, чудният Елевтерий сияел като ярка звезда.Той е роден в Рим в семейството на знатни и богати родители. Майка му просветена от свети апостол Павел, приела кръщенето и била наречена Антия. Тя кръстила сина си Елевтерий и започнала да го възпитава в строго благочестие.

Едва 20-годишен Светецът бил назначен за епископ. Той сияел като светилник на свещник и светил със светлината на Божието слово, водейки мнозина към познанието за Единият Бог.

Филикс бил изпратен да залови Елевтерий, но когато чул как се излива потока от чисто учение, самият той започнал да слуша внимателно и да се удивява от силата на Христос. Мигом заменил гнева си с кротост, отворил сърцето си, което било готово да приеме семето на словото Божие. Така забравил цялото минало, от разбойник станал добър и честен.

Когато двамата пристигнали в Рим, християните научили, че Филикс е приел Христовата вяра в сърцето си. Един ден царят, обладан от зли сили, изпълнен с гняв, заповядал да донесат медно легло, да сложат под него много нагорещени въглени, а на самото легло да положат гол мъченикът Елевтерий и да държат огъня, докато той загине, защото не искал да се откаже от вярата си в Христа.

Бог свише облекчил страданията на мъченика, който се радвал, охладен от росата. Отново била извадена желязна решетка, а под нея накладили огън, отгоре изливали масло. Щом положили мъченика на тази решетка, силният огън угаснал на мига, а желязната решетка станала студена, сякаш била полята не с масло, а с вода и така Бог опазил мъченика Елевтерий непокътнат.

Мъченикът, застанал пред царя, започнал да му говори смело: – „Каквото и да правиш, няма да ме принудиш да се откажа от благочестивият ми живот.“

Това не се харесало на император Ариан, който бил известен като заклет езичник. Той изправил епископа на съд в Рим и го подложил на нечовешки изтезания и накрая заповядал да го обезглавят.

На този ден празнуват всички с имената Свобода, Елевтери, Елевтерий, Елевтерия и Елевтер.

Continue Reading

Previous: Веселка от Фермата разкри: Бременна и с две деца спах в един вход
Next: Снощи го видях по готварския канал – хукнах по нощите за картофи! Днес се пръснахме от ядене – няма такава вкусотия

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.