Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Красимир Кумчев: Хора, събудете се!
  • Новини

Красимир Кумчев: Хора, събудете се!

Иван Димитров Пешев юли 18, 2023
kuqmwrmqwksairias.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Тревожен апел от земеделския производител с над 40 години практика и агроконсултант Красимир Кумчев. Той бе първият номиниран за Фермер №1 на Златна Тракия/2003/.

Красимир Кумчев има създадени два патента – Методика за субсидиране на селското стопанство и за бутиковата ябълка.

Неотдавна обявеният за „Крал на ябълковото производство“ бе принуден да изкорени своите ябълкови градини, поради непукизма на държавата към родните производители.

Днес неговия коментар е за безхаберието на нашите и световните управници относно храната на човечеството, която може да е здраве, но може и да води до болести и смърт.

„БЕЗУМИЕТО на света, в който живеем, достига мащаби, които ни водят към ПРОПАСТ. Всички действия ускоряват този процес.

Светът вече създава изкуствено МЕСО! И започва да унищожава животинското поголовие от овце, кози и крави!

Плодовете и зеленчуците нямат аромат. Нямат и вкус. Усещането е за пластмаса.

Даваме ли си сметка, че всичко това води до НАМЕСА в човешкия геном?

Даваме ли си сметка как и на какво ще приличат децата и внуците ни в бъдеще?

Нали малоумници им втълпяват, че могат да сменят пола си, когато им скимне – днес ще си момче, а утре момиче!

Ще бъдат ли здрави?

Даваме ли си сметка, че от речника на идващите поколения омайната и изпълнена с любов думичка МАМО, няма да я има? Да, няма да я има, защото МАМА ще бъде вече Родител 2!

Знаем, че на политиците не им пука за нас. Но нали и те са родители. Имат деца и внуци.

Оказва се, че В ИМЕТО НА БОГАТСТВОТО не им пука и за тях!

Е, това никога няма да го разбера.

Няма да разбера и поведението на българските партии, „борещи се“ за народната любов.

Не четири, десет избора да се проведат през годината, за никоя от тях темата за храната, за това с какво храним децата си, няма да бъде значима.

Пътуваме…

Ще се събудим ли?”

Аделина Делийска

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Венета Райкова: Преживях ужасни болки, имах един грях и си получих заслуженото
Next: Страхотна игра направиха тандемът Стефка Попова – създател е на платформата ДАРИ КРЪВ и доктор Мирослав Ненков

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.