Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Краят на империята. Путин си отива от властта! Ето кой идва на негово място
  • Новини

Краят на империята. Путин си отива от властта! Ето кой идва на негово място

Иван Димитров Пешев май 18, 2022
putsotstpspt.jpeg

Можете да споделите с приятели от тук:

Николай Патрушев, дясната ръка на Владимир Путин, е човекът, за когото се носят слухове, че ще наследи настоящия президент на Русия.

Според вестник “Сън” Патрушев би поел властта в Кремъл, при условие че Путин претърпи операция или здравословното му състояние се влоши предвид мълвата в последно време, че държавният глава има рак.

По тази причина именно Патрушев е гласен да поеме властта в Руската федерация временно, докато Путин се възстанови. Твърди се, че преди инвазията в Украйна за тази позиция е бил предложен и министърът на отбраната Сергей Шойгу, но поради незадоволителните резултати на руската армия във войната тази опция е отпаднала

Николай Патрушев е сочен за един от най-приближените и доверени хора на Путин в обкръжението му, принадлежащ към т.нар. кръг “силовики”, в който влизат тези, на които руският президент гласува най-голямо доверие. Във въпросния кръг влизат, освен Патрушев, още Сергей Иванов, Виктор Иванов, Сергей Шойгу, Александър Бортиков и Сергей Наришкин. Според някои запазено място сред силовиките на Путин има и външният министър Сергей Лавров.

Запознати с личността на 71-годишният Патрушев твърдят, че той изповядва дори по-радикални идеологии от самия Путин и дори, че именно той е човекът, който го е убедил да предприеме инвазията в Украйна и въвел термина денацификация.

Патрушев е такъв човек, който е убеден, че Западът от години воюва с Русия, коментира за Би Би Си проф. Бен Нобел, преподавател по руска политика в “Юнивърсити Колидж Лондон”.

В периода от 1999 до 2008 г. Патрушев е директор на Федералната служба за сигурност (ФСБ), след което е избран за председател на Националния съвет по сигурност, чиято позиция заема и до днес.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Бизнесмен се оплака от брутално изнудване от олигарх, намеси и Кирил Петков
Next: Мистерия! Бургазлията, атакувал укpaинци с кирки, е женен за укpaинка

Последни публикации

  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.