Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Криминалният психолог Тодоров проговори за нападението и разкри дупките в системата
  • Новини

Криминалният психолог Тодоров проговори за нападението и разкри дупките в системата

Иван Димитров Пешев август 2, 2023
tqwrqwdasdasd.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Тодор Тодоров е един от видните профайлъри в България и винаги, когато някое престъпление разтърси обществото, той бива потърсен за коментар и анализ. В много от разследванията на най-знаковите престъпления участва лично.

Сега той участва в YouTube предаване, за да коментира нападението над Дебора, което разпали цяла България с дързостта и цинизма си

Той казва, че когато каруцата се обърне, пътищата са много. За него това е пореден случай в България на абсолютна дехуманизация на друго човешко същество. Когато е разбрал за какво става въпрос очите му се насълзили.

Дори той, който е видял какво ли не, не успял да запази хладнокръвие при вида на болката и нараняванията.

Според него момичето е извадило голям късмет, че е живо. Много тежко е това, с което Дебора трябва да живее, защото няма как да се забрави.
Става въпрос за загуба на идентичността

Такова преживяване води до това човек да се дистанцира от себе си, като опит да се справи с преживяното. Да се опита да си представи поне за миг, че това не се е случило на него. Едно от най-тежките неща за преживяване.

Той категорично отбелязва, че Георги не е задържан и има обществено недоволство, но съдебния състав е трябвало да вземе решение според предоставената документация

Щом съдебния лекар е написал, че е лека телесна повреда, няма как обвиняемият да бъде задържан законно.

Проблемът идва от това, че когато инцидентът се е случил има грешки и пропуски. Трябвало е съдът да гледа на нещата по този начин като сега, но прокуратурата тогава е внесла друг обвинителен акт.

Това, което куца в системата, че дори в такова нападение, ако няма артерия, орган или жизненоважен орган, това е лека телесна повреда.

Има нужда законодателната власт да прецизира по-добре и при такова освидетелстване и експертиза да се взима предвид жестокостта на деянието

Тодоров разкрива и друг проблем, че макар и криминално проявен, Георги е бил с пробация, а не в затвора, което пречи на съда да използва миналото му за по-тежка мярка.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: He ги oтxвъpляйтe a ги пpивлeчeтe и cлeд 5 чaca щe имaтe пoвeчe пapи: Eтo гo зaĸoнa зa пpивличaнeтo
Next: Двaмa бpaтя близнaци ce oжeнили зa двe cecтpи близнaчки: Кoгa видитe тeхнитe дeцa, нямa дa Ви ce вяpвa

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.