Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Кръстова Гора: там, където се сбъдват мечтите
  • Новини

Кръстова Гора: там, където се сбъдват мечтите

Иван Димитров Пешев август 30, 2022
krustoasovagorara.jpg

Независимо дали вярвате в чудеса или не, ние всички имаме нужда от такива в някоя фаза от живота ни. Дали защото се молим за по-добра работа, за дете, за изцеление от болест или пък дори и просто за по-добър свят всеки от нас се обръща към по-висша сила.

Не те познавам и не знам дали си християнин, евреин, мюсюлманин или пък се кланяш пред спагетеното чудовище, но каквато и да е религията ти, искам да ти разкажа за това невероятно място в България, на което молитвите ти ще бъдат чути.

Или поне така казват. Кой знае – може да попаднеш на най-страхотните спагети с кюфтенца в живота ти, след като го посетиш.

Имахме щастието да се потопим в това духовно изживяване по време на скорошното ни пътуване с едни от най-добрите травъл блогъри в България. Ето и всичко, което научихме:

Не изпускай тези оферти:

Стигане до Кръстова Гора

Ако никога не сте ходили до Кръстова Гора, не пропускайте тази част. Винаги съм казвала, че обичам да шофирам но този път, дори на мен успя да ми писне. Дотам се стига, след като се отклоните от основния път Пловдив-Пампорово, посока село Лъки. Трябва да следвате този знак:

Малкият проблем е, че можете да видите табелата само ако идвате откъм Пампорово, така че горещо препоръчвам ползването на навигация. Този маршрут е вероятно и първия път, в който виждам Гугъл да греши така брутално.

По пътя, който според тях ще отнеме 49 минути, ще ви се наложи да отбиете, за да пропуснете други коли както и да намалите заради влошени пътни условия толкова много пъти, че е по-вероятно да стигнете за около час и 10-20 минути. Това обаче в никой случай не трябва да ви обезкуражава.

За Кръстова Гора

Много малко вероятно е да живеете в България и да не сте чували за Кръстова Гора и църквата Света Троица. Вероятно знаете и за Кръстовден – вечерта на 14-ти септември когато много вярващи се събират там, за да прекарат една нощ под открито небе.

Вярва се, че тогава Господ лекува в съня. За съжаление не ми се струва много възможно на някой да му израстне изгубен крак или ръка (а как ми се иска да можеше!), но пък знам със сигурност, че красотата на това място може да излекува поне разбито сърце.

Това обаче съвсем не е единственото време, по което да посетите Кръстова Гора и далеч не е единствената причина да отидете там.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Вратната пържолка с това сосче става крехка и сочна като младо агнешко! Топ-рецептата за свинско на фурна
Next: Веган мама не иска да убие въшките в косата на детето си, пита как да ги пусне живи в естествената им среда

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.