Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Кучешко яйце се измъти след 50 години
  • Новини

Кучешко яйце се измъти след 50 години

Иван Димитров Пешев август 8, 2023
sfamfwqfgaskgas.jpg

Петър Ганчев от Свищов влезе в “Пирогов” в неделя с огромна твърда буца на гърба. Сякаш топка за тенис се бе оплела
в ребрата му.

Оказва се ехинокок, прораснал и надолу към коремната област. Другото му название е кучешка тения.

 

Ганчев е на 78 г., няма домашен любимец. Нито се е докосвал до куче, нито е хапан.
Бивш военен е, работил 40 г. на свищовското пристанище. Но точно преди половин век е опериран успешно именно от кучешка тения в санаториума в Искрец, пише 24zdrave.bg.

Кучетата са само преносители на опасния паразит, без да боледуват. Той спи заровен
в почвата и ги ползва като междинен гостоприемник, за да намери подходящ организъм
за развитието си. Например човешкия.

 

Ганчев казва, че най-вероятно се е заразил от зрелите круши, нападали в двора
им. Навеждал се, вземал някоя, отърквал я в панталона и изяждал. Били много сочни.
Кой ще ти мие паднали плодове тогава, пък и днес.

През 1969 г. от тялото му са били извадени 42 яйца на кучешката тения. Кистите били из цялата коремна област и една от тях в плеврата на белия дроб дори
се спукала. Източили му 2 литра гной. Такъв инцидент по време на операция вещае
посявка след време на още и още кисти в доста отдалечени места – бъбреците, гърлото и дори мозъка. В общия случай
заразените с кучешка тения понасят през годините множество, дори десетки операции.

 

При Ганчев обаче тенията изчезнала за цели 50 години. През това време той живял
пълноценно и свършил важните неща. Създал голямо и здраво семейство и вече се
радва на 2 деца, 4 внуци че даже и 5 правнуци, пръснати у нас и из Европа.

Сега пациентът се е оставил в ръцете на доц. Иван Василевски, шеф на клиника в “Пирогов“. Василевски е светило в хирургията, той и знаменитият проф. Владов от ВМА са
една школа и заедно извършват най-сложните операции у нас – по присаждане на черен
дроб.

 

Ехинококът на Ганчев трябва да се премахне изцяло, без да се разкъсва пашкулът му. Иначе
отвътре по пътя на кръвта и лимфата биха плъзнали още десетки кучешки яйца.

 

В
“Пирогов” обаче имат множество забележителни успехи срещу паразита, така че Петър Ганчев
ще трябва да се сбогува с него за още 50 години.

 

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Жестока трагедия потопи в скръб ГЕРБ
Next: Нешка Робева скочи след изказването на Вежди Рашидов и шокира всички

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.