Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Къде дават 5 хиляди лева заплата в България
  • Новини

Къде дават 5 хиляди лева заплата в България

Иван Димитров Пешев февруари 17, 2024
vdfkvfdkbgfkbgfb.png

Средните заплати в IT сектора вече гонят 5 хиляди лева.

В София само 1 лев остава до психологическата граница от 3000 лв. месечно

Средната заплата в IT сектора в България към декември миналата година е достигнала 4852 лв. Ако се запази досегашният темп на нарастването ѝ, най-късно до края на 2024 г. тя ще достигне 5 хиляди лева, сочат данните за средната работна заплата, които НСИ публикува в сряда, предаде „24 часа“.

Само 1 лев пък дели средната заплата в столицата от психологическата граница 3 хиляди лева – тя е достигнала 2999 лв., показват данните.

Единствената област в страната извън София-град, в която средната работна заплата е над 2 хиляди лева месечно, е Враца. Заради АЕЦ “Козлодуй”, който се намира на нейна територия, в края на декември област Враца отчита 2052 лв.

В началото на миналата година заплатите отбелязаха рекорден ръст от над 17% на годишна база, но след това темповете постепенно започнаха да се забавят. През декември годишният ръст на средната за България работна заплата вече е само 13%, но и той е доста над инфлацията за същия период, която е вече под 5%.

Освен това ръстът продължава да бъде сред най-високите за последното десетилетие, независимо че това става на фона на забавяне на икономическата активност

Според експресните оценки на НСИ икономиката през същото последно тримесечие на 2023 г. расте само с 1,6%. Това е близо до прогнозите, но е един от най-слабите ръстове за последните години, ако не се смятат двете тримесечия в началото на пандемията, когато имаше и спад.

За разлика от други години началото на 2024 г. ще бъде посрещнато от депутатите със сравнително скромното увеличение на заплатите им с едва 3,14%. С толкова са нараснали за едно тримесечие заплатите в обществения сектор, от които се определя депутатското възнаграждение. За сравнение средната за България работна заплата, която обхваща и обществения, и частния сектор, е нараснала с малко над 6% за същия период.

Така средната депутатска заплата, която сега е 6795 лв. месечно без добавки

и без класове за стаж, ще стане от идния месец 7032 лв. Съответно заплатата на президента, която е двойна на депутатската, от 13 590 лв. сега ще стане 14 064 лв.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Как са живели преди години нашите баби и дядовци
Next: Разкриха строго пазените тайни на Железница – най-дългият нов тунел у нас, какво има вътре

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.