Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Къде се намират Вратата на времето и Капаните на дявола, през които мистично изчезват хора
  • Новини

Къде се намират Вратата на времето и Капаните на дявола, през които мистично изчезват хора

Иван Димитров Пешев юни 17, 2023
vrastastasrrrststst.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Мнозина са чували за понятието „врата на Времето” или „врата на Съдбата”, но малцина знаят за какво става дума. Всъщност това са аномални зони, където… изчезват хора. Едно от тези загадъчни места е в северозападната част на Аралско море, където се намира остров Барсакелмес. В превод името му означава буквално „ще отидеш – няма да се върнеш”.

Това място се ползва със зловеща слава сред местното население. Причината е, че на острова постоянно изчезвали хора, като никой не можел да обясни причината.

Това се случвало чак до края на миналия век. Сред местните са запазени свидетелства, че на острова нееднократно са се появявали загадъчни непознати от неизвестни култури и други епохи. Така например през 1934 г. полицай задържал човек, който се опитвал да напусне острова с рибарска лодка. Мъжът бил облечен в копринена червена дреха и говорел на език, наподобяващ японски или китайски.

Полицаите намерили преводач, но за учудване на специалиста задържаният говорел на изключително рядък диалект, съществувал в Япония през ХVІІІ столетие.

Той разказал, че е роден през 1718 г. и принадлежи към императорския род. Корабът, с който пътувал за един от тихоокеанските острови, попаднал в буря и се разбил. А вълните изхвърлили японеца на брега, където го арестували.

Капани на дявола

В средновековна Европа местата, на които се наблюдавали пространствено-времеви аномалии, се наричали „капани на дявола”. Така например на пътя към Дрезден имало голям камък с отвор в средата. Външно напомнял врата. А ако се вярва на дрезденските хроники, според които всеки пътешественик, който премине през този отвор, изчезва без следа, може да се предположи, че това е „врата на Времето”. През 1546 г. градски магистрат взел решение да изкопае до камъка голяма яма, да го бутне в нея и да го покрие с пръст.

Но и това не помогнало. И въпреки че камъка го нямало, на мястото му периодично изчезвали хора… Сицилиански хроники от 1753 г. разказват, че в малкото селце Такона, в двора на изоставен замък, буквално се разтворил във въздуха занаятчия на име Алберто Гордони.

И то пред очите на изумените свидетели. След почти три десетилетия мъжът се появил на същото място. Той разказал, че попаднал в странен бял тунел, в края на който се виждала ярка светлина. Тръгнал към нея. И както му се сторило, буквално след минути се върнал обратно в двора на замъка. Изследвали го лекари и стигнали до извода, че е с всичкия си, но и не лъже.

Тогава местните жители решили да проверят думите на занаятчията. Когато всички отишли на мястото, Гордони направил една крачка и… изчезнал. Повече никой не го видял. Тогава свещеникът заповядал прокълнатото място да бъде оградено с висока каменна стена, която напръскал със светена вода.

Експерименти на магове

Учените също се опитват да разкрият мистерията на вратата на времето, на пътуванията във времето и пространството. Първият, чийто експеримент в това отношение бил официално регистриран, е Алберт Айнщайн. Преди него също са правени опити. Така например гръцките магове и древно египетските жреци, алхимиците и физиците от Средновековието постоянно търсели начини да управляват времето.

И понякога дори успявали. Съществуват и косвени доказателства, че експерименти, насочени към въздействие върху времето, е провеждал и Никола Тесла. Айнщайн пък конструирал електромагнитен прибор, с помощта на който през 1943 г. успял да отдалечи от съвременната пространствено-времева матрица есминеца „Олдридж” на американските ВВС.

Последствия от експеримента обаче се оказали много негативни за екипажа, затова се наложило ученият да унищожи своя прибор и всички чертежи. Магнитното излъчване Нашите предци са били уверени, че освен реалния свят съществуват и множество тънко материални светове.

А съвременната наука едва започва да се доближава до разбирането на този феномен. Днешните физици смятат, че пътуванията във времето са възможни благодарение на магнитното излъчване, което не е изучено напълно. Източници на такова излъчване са големите космически обекти.

А повишената магнитна слънчева активност, както и аномалните магнитни колебания на планетата Земя могат да станат причина „вратата на Съдбата” да се отваря все по-често за човечеството.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Падна една от най-големите световни мистерии, свързана със статуите на Великденския остров
Next: Мистерия: Люба засне главата на султан в р. Арда до Дяволския мост

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.