Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Късче от душата си: Дядо Рачо дари 7 лева от пенсията си за пострадалите от земетресенията! Герой!
  • Новини

Късче от душата си: Дядо Рачо дари 7 лева от пенсията си за пострадалите от земетресенията! Герой!

Иван Димитров Пешев февруари 10, 2023
kasascaschoaskdas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Възрастен дядо от Велико Търново трогна хиляди хора с дарението си от 7 лева. Той го дава, за да подпомогне пострадалите от земетресенията в Сирия и Турция.

Казва се Рачо Божанов и е заделил парите от своята минимална пенсия, която е 523 лева. Днес през сълзи ги занесе до пункта на БЧК в града, за да ги предаде.

След като разбра, че там се събират само материални дарения, стоки от първа необходимост, а не пари, дядо Рачо отиде в магазина и купи с парите хранителни продукти, които предаде за пострадалите.

 

Още за неговата история и помощите, които се събирата във Велико Търново вижте във видеото на БНТ.

Броят на загиналите след мощното земетресение в Турция и Сирия надхвърли 21 000 души. Според официалните данни – 17 674 души са загиналите в Турция, а 3377 – тези в Сирия. Стотици хиляди хора в двете страни останаха без дом през зимата, а една от причините, възпираща работата на спасителите, е студеното време.

 

Мнозина са настанени в импровизирани подслони на паркинги, в супермаркети, джамии, край пътя или сред руините. Основната нужда често е от храна, вода и топлина.

 

 

Около 6500 сгради в Турция са се срутили, а редица други са били повредени при земетресението. Продължават дейностите по разчистването на огромните развалини в търсене на оцелели.

 

Няколко живота бяха спасени при съвместна операция между българския модул за издирване и местни екипи в Турция, съобщиха от ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“. Те са оказали съдействие за спасяването на дете на 4 години и възрастен мъж. Д-р Веселин Йолов от Медицинския институт на МВР е помогнал в сложна хирургична и животоспасяваща интервенция.

 

 

При претърсване на разрушена сграда в Антакия немската овчарка Норд подава сигнал на своя водач Атанас Уков от отряд Банско. Индикацията, че под руините има оцелели, е потвърдена и от белгийската овчарка Нико с водач Любчо Джолев от отряд Разлог.  След спасителна операция възрастната жена е изкарана от рухнала няколко етажна сграда.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Есето, с което българин спечели $115 000! Вижте вдъхновяващата му история
Next: Чудо сред гробището Хатай! Вадят семейство българи живи! Още

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.