Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Лавров за санкциите: Ще направим така, че повече нищо в Русия да не зависи от Запада
  • Новини

Лавров за санкциите: Ще направим така, че повече нищо в Русия да не зависи от Запада

Иван Димитров Пешев март 13, 2022
lavlavrosanckiic.jpg

Ние не сме нападали Украйна.

Там настъпи ситуация, които създава пряка заплаха за сигурността на Русия.

Предупреждавахме за това от години.

Това заяви руският външен министър Сергей Лавров на брифинг след разговорите с колегите си от Турция и Украйна – Мевлют Чавушоглу и Дмитрий Кулеба, в Анталия.

На въпрос за бомбардировката, извършена от руската авиация над родилен дом в Мариупол, Лавров коментира:

„Не за пръв път виждаме патетични крясъци за предполагаемите „зверства“, които извършва Руската федерация. На 7 март съобщихме, че този родилен дом отдавна е превърнат в база на ултрарадикалите от батальона „Азов“.

Руският външен министър обвини Запада, че от години настройва Украйна срещу Русия.

„Ние не искаме милитаризация на Украйна – в НАТО или без НАТО. Не искаме Украйна да се утвърждава като неонацистка държава. Готови сме да обсъждаме гаранции за сигурност на Украйна, и, разбира се, за безопасността на Русия“, добави той.

Относно състоянието на руската икономика във връзка със санкциите, наложени от Запада, Лавров заяви: „Ще се справим с икономическите проблеми. Но, този път, уверявам ви, че ще излезем от тази криза със съвсем ясното съзнание и без илюзии, че Западът може да бъде наш партньор“. „Ще направим така, че повече нищо в живота на руския народ да не зависи от Запада, в която и да е сфера“, добави външният министър на РФ.

„Западът се държи опасно, снабдява Украйна със смъртоносни оръжия и не е известно къде ще се окажат накрая доставените ракетни установки“, каза руският външен министър.

Лавров информира заяви, че с украинския външен министър Дмитро Кулеба в Анталия са обсъдили хуманитарни въпроси. „Напомнихме на Украйна, че Русия е представила предложенията си“, посочи той и добави, че Москва очаква отговор.

Източник: „Труд“

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Глиги от протестите замина да се бие в Украйна
Next: Предаваме от бул. Черни връх: Бясна гонка, 19-годишен със звяр за 200 бона сътвори мелето

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.