Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ласка Минчева ослепя
  • Новини

Ласка Минчева ослепя

Иван Димитров Пешев юли 8, 2022
laskamincheva.jpg

Легендата на БНТ Ласка Минчева е загубила зрението си вследствие на тежкия диабет, който има. От няколко месеца насам известната режисьорка била напълно сляпа и единствената ѝ връзка с околния свят е слухът ѝ, който също бил отслабнал.

Минчева е барикадирана в скромното си жилище в столицата, което не е напускала от около 2 години заради тежкото си състояние. След инсулта, който преживя преди време, Ласка е и парализирана изцяло, не може да извършва елементарни движения и се налага съседки, гледачки и племенникът ѝ Атанас да се редуват на смени, за да ѝ асистират да се храни и да пие вода, пише Ретро.

На 12 януари Ласка Минчева навърши 80 г., а със здравето го закъса още преди десетилетие. Захарната болест ѝ се появила в мига, в който разбрала, че напуска принудително националната телевизия, на която е отдала живота си. „Чух, че съм в списъка на творците, които ще бъдат съкратени. Направо отидох в кабинета на генералния директор и го попитах дали е вярно.

Той ми отговори: „Да, но за вас е по-добре, защото вие сте ценни кадри и навсякъде ще ви търсят за работа, пък ще ви и плащат повече“. Докато сляза до първия етаж, ми стана лошо по стълбите, а в кафето се оказа, че веднага съм качила кръвната захар и тръгнаха проблемите“, разказа преди време режисьорката.

После започва постепенно да губи зрението си. Първата операция на дясното ѝ око била в Окръжна болница, след което тя се ожали: „Като в небрано лозе съм.

Виждам всичко все едно през много гъста мъгла. Легнах на операционната, за да ми махнат външните кръвоизливи, но се оказа, че има и вътрешни, под ретината.

Докторите бяха шокирани, като откриха, че зениците ми са изгорели отвътре. В телевизията още преди години е станала белята от лазерите, които уж ползваме за хубаво. Тогава усещах болка в главата, по цяла седмица ме държеше, но не предполагах, че е в очите. Това отражение през годините се засили“.

Ласка направила и още една интервенция, но и тя се оказала неуспешна. Зрението ѝ било вече неспасяемо и сега живеела в абсолютен мрак, без да вижда дори силуети, обяснява племенникът ѝ. Дори и да се намери иновативно лечение в чужбина, което да ѝ даде втори шанс да прогледне, Минчева не можела да си го позволи.

Заради кредит на покойната ѝ дъщеря Вихра, който след смъртта ѝ майката унаследила, сметките ѝ били под запор от ЧСИ. Дори пенсията ѝ за заслуги в размер на 700 лева се удържала. Само племенникът ѝ успявал да ѝ осигури средства за лекарства и грижи от първа необходимост от своя джоб, както и от дарители.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Майката на убиеца на Цветков вдигна пищна сватба. Не й пука, че София потъна в скръб заради сина й
Next: Защо всички започнаха да горят утайката от кафето? След като разбрах се втурнах и аз да го правя и има защо

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.