Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Латинка Петрова продаде земите си, за да плаща сметки
  • Новини

Латинка Петрова продаде земите си, за да плаща сметки

Иван Димитров Пешев септември 12, 2022
latianianaknsns.png

Увеличената от 300 на 430 лева пенсия на актрисата Латинка Петрова продължавала да не ѝ стига, за да покрива битовете си разходи и харчове за стоки от първа необходимост.

Комедиантката от години е потърпевша от високите сметки за парно и редовно търси справедливост, но нямала друга алтернатива и дори при новите цени щяла да продължи да ползва услугите на „Топлофикация“ през предстоящия зимен сезон.

За да догони инфлацията, Латинка дори се разделила с наследствените земи от своя дядо, за да може да има заделени пари в кризата. Тя разпродала имането си и част от сумата скътала за сметки, а другата похарчила за почивка на морето.

Отдавна ѝ било мечта да посети гръцкия остров Санторини и едва тази година сбъднала бленуваното пътешествие. 78-годишната театрална звезда признава, че вече се е примирила с ниската си пенсия.

Не изпускай тези оферти:

„С тия пари дали да си позволя лукса телефон, да ми е топло парното, водата изобилно да тече върху мен всеки ден? Не натоварвам децата, но те сами се сещат, за което съм им много благодарна. Освен това с мъжа ми, откакто сме се оженили, сме с две коли и те също трябва да се поддържат“, споделя Латинка.

Причината да взема мизерна пенсия е, че навремето получавала най-ниската заплата в театъра и за да я компенсира, играела много извън страната.

„Архивите на Концертна дирекция и Културен отдих изгоряха, наводниха се и не мога да докажа, че съм внасяла добри пари на държавата. Сега вече е късно за всичко това. Но се оправям“, казва Лоти.

Нейният съпруг Красимир Джонгалов също не бил с висока пенсия. Той е великолепен тенор, но интересното е, че е завършил дърворезба, а преди време му откраднали длетата и нямало как да работи. Пари за нови не му се давали, защото били твърде скъпи.

„Длетата се правеха по поръчка за резбарите, те бяха с много набори, но, слава Богу, вкъщи останаха много произведения на изкуството му и им се радваме. Всичко вкъщи той го е направил.

Запазили сме един традиционен български бит и така живеем в по-добра атмосфера, защото панелът не може да го сгрее нищо друго“, споделя комедийната актриса, пише Ретро.бг.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Bceĸи вяpвaщ в Бoг щe види ĸaĸъв знaĸ зacнexa ĸaмepитe в нeбeтo!
Next: Крадци нападнаха бедстващото Каравелово, берат си желязо

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.