Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Лекарите искали да изключи апарата на жена си – тя се буди и казва 3 думи, които няма да забрави
  • Новини

Лекарите искали да изключи апарата на жена си – тя се буди и казва 3 думи, които няма да забрави

Иван Димитров Пешев ноември 27, 2023
sdfgkdfkjhsdfhdojkfhkotrhtr.png

Райън Финли никога няма да може да забрави. онази събота през май 2007 г. И до днес настръхва, когато се сети за случилото се.

Ако преди не сте вярвали в съдбата, може би ще повярвате, след като чуете историята на Райън.

Райън Файнъл открил жена си Джил безжизнена на пода в дома им. Той нямал представа какво се е случило, но тъй като не видял никакви наранявания по нея, той го приел като знак, че е претърпяла някаква форма на сърдечен арест.

Действайки инстинктивно, Райън оказал първа помош, докато чакал линейката. За съжаление не дало резултат.

Озовала се в кома

Парамедиците успели да съживят Джил с помощта на дефибрилатор, но за съжаление щетите вече били нанесени.

Мозъкът на Джил бил сериозно увреден от дългия период, в който тя била напълно безжизнена, така че тя изпаднала в кома.

Райън бил съсипан и прекарал няколко дни постоянно до болничното легло на жена си. Тя обаче останала в безсъзнание и не давала признаци, че се събужда.

Казаха ми да изключа респиратора

След няколко седмици без нито едно трепване на клепачите от страна на Джил, лекарите произнесли най-лошите думи, които Райън някога е чувал.

„Днес може да е най-лошият ден в живота ми. По принцип трябва да реша дали тя ще умре или не“, отбелязал Райън в дневника си, който водел, докато Джил била в болницата.

Според изданието TODAY лекарите казали, че Джил има 1-2% шанс да се възстанови и да може да живее нормален живот. Държането й на респиратор било практически безполезно според тях, но Райън трябвало да реши дали да приспи съпругата си завинаги.

След няколко пристъпа, в които Райън се разплакал и окайвал съдбата си, той решил да се вслуша в съвета на лекарите.

Тя се събудила и казала няколко думи

Когато я изключили от вентилацията, сърцето на Джил продължило да бие, което според лекарите било нормално. Миг по-късно Райън видял как устните й започват да се движат.

В 23:45 Райън чул жена си да говори за първи път от седмици:

„Измъкни ме оттук“, казала Джил на съпруга си.

Райън бил шокиран и преди да се усети, Джил поискала да излезе да хапне в един от любимите му ресторанти.

Това, че Джил е жива и здрава днес, Райън го приема като чудо. Други обяснения за случилото се няма.

„Оценяваме всеки ден, всяка минута, всеки час“, споделя оцелялата жена пред TODAY.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Участник от Гласът на България взриви мрежата със скандални разкрития за шоуто
Next: Доброто е живо: Бележка спаси живота на варненка

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.