Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Лекарите искали да изключи апарата на жена си – тя се буди и казва 3 думи, които няма да забрави
  • Новини

Лекарите искали да изключи апарата на жена си – тя се буди и казва 3 думи, които няма да забрави

Иван Димитров Пешев ноември 27, 2023
sdfgkdfkjhsdfhdojkfhkotrhtr.png

Райън Финли никога няма да може да забрави. онази събота през май 2007 г. И до днес настръхва, когато се сети за случилото се.

Ако преди не сте вярвали в съдбата, може би ще повярвате, след като чуете историята на Райън.

Райън Файнъл открил жена си Джил безжизнена на пода в дома им. Той нямал представа какво се е случило, но тъй като не видял никакви наранявания по нея, той го приел като знак, че е претърпяла някаква форма на сърдечен арест.

Действайки инстинктивно, Райън оказал първа помош, докато чакал линейката. За съжаление не дало резултат.

Озовала се в кома

Парамедиците успели да съживят Джил с помощта на дефибрилатор, но за съжаление щетите вече били нанесени.

Мозъкът на Джил бил сериозно увреден от дългия период, в който тя била напълно безжизнена, така че тя изпаднала в кома.

Райън бил съсипан и прекарал няколко дни постоянно до болничното легло на жена си. Тя обаче останала в безсъзнание и не давала признаци, че се събужда.

Казаха ми да изключа респиратора

След няколко седмици без нито едно трепване на клепачите от страна на Джил, лекарите произнесли най-лошите думи, които Райън някога е чувал.

„Днес може да е най-лошият ден в живота ми. По принцип трябва да реша дали тя ще умре или не“, отбелязал Райън в дневника си, който водел, докато Джил била в болницата.

Според изданието TODAY лекарите казали, че Джил има 1-2% шанс да се възстанови и да може да живее нормален живот. Държането й на респиратор било практически безполезно според тях, но Райън трябвало да реши дали да приспи съпругата си завинаги.

След няколко пристъпа, в които Райън се разплакал и окайвал съдбата си, той решил да се вслуша в съвета на лекарите.

Тя се събудила и казала няколко думи

Когато я изключили от вентилацията, сърцето на Джил продължило да бие, което според лекарите било нормално. Миг по-късно Райън видял как устните й започват да се движат.

В 23:45 Райън чул жена си да говори за първи път от седмици:

„Измъкни ме оттук“, казала Джил на съпруга си.

Райън бил шокиран и преди да се усети, Джил поискала да излезе да хапне в един от любимите му ресторанти.

Това, че Джил е жива и здрава днес, Райън го приема като чудо. Други обяснения за случилото се няма.

„Оценяваме всеки ден, всяка минута, всеки час“, споделя оцелялата жена пред TODAY.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Участник от Гласът на България взриви мрежата със скандални разкрития за шоуто
Next: Доброто е живо: Бележка спаси живота на варненка

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.